 |
| Добавете надпис |
Дехуманизация на съвременното общество или за кривите огледала, в които ни о(т)глеждат
Сред
жанровото многообразие в творчеството на Георги Господинов бихме искали да
обърнем особено внимание на два негови текста. Това са драмите D.J.
и Апокалипсисът идва в 6 вечерта.
Като обговарянето им ще се случи не толкова в контекста на съвременната
българска драматургия, колкото в контекста на съвременното ни общество и
рефлексиите, които то поражда. Защото тези текстове са именно рефлексивни, реакционни
и в някакъв смисъл огледални на социума, в който се случваме. Те са своеобразна
реплика на (не)случващото се.
И се самоопределят като бунтуващи се. Бунт както в номинативността си, така и в
играта с хронотопи, литературни и идеологически митове и жанрове, препратки към
различни произведения на литературата, музиката и киното.
И
двете драми на Господинов са озаглавени оригинално и още с наименованието си
задават определена призма за интерпретатора-читател. Но указателните бележки на
автора не се изчерпват само с това. Той дава доста обстойни насоки за прочита в
бележките, които предхождат самото действие. Сам определя пиесата си D.J.
като пиеса light, с ниско съдържание на никотин и
катрани, като four century hit, като винил. Изхождайки само от тези
определения вече имаме зададена отправна точка в своя читателски навигатор. А именно как се о(т)глежда
митът за Дон Жуан днес, в 21 век. Съществува
ли и ако да, то в какво се е превърнал. В какво са се трансформирали и
кореспондиращите с него асоциации. Възможен ли е все още този мит в света, в
който се случва D.J.?
Възможна ли е нашата проекция в едно подобно общество?
Обвързването на
литературния мит с DJ
създава усещане за съвременност, за нещо близко и
