Владимир Полеганов - "Другият сън"

Владимир Полеганов е от младото поколение писатели, минали през курса по творческо писане на Софийския университет и заедно с автори като Христо Раянов, Йордан Радичков, Зорница Гъркова, Александър Христов и още много, са част от поредицата на университетското издателство „Св. Климент Охридски“ „Нова поезия и проза“.

            С излизането на втората книга на Владимир Полеганов, присъствието на определяните като „новите млади“ става по-осезаемо, особено ако се вземат предвид новите книги и на други, включени в поредицата (например Христо Раянов с „България на три морето“, Стефан Стефанов с „Край до край“). Ако след първата му книга (сборникът с разкази „Деконструкцията на Томас С.“), било то заради издателството, разпространението или ред подобни причини, името му остава непознато за читателите, то сега са налице критериите това да се промени.

            „Другият сън“ е роман, който, според написаното на гърба на книгата, е определен като психологичен такъв, но маскиран като фантастичен. Иначе той носи белезите на диаболистичния фантастичен роман и е видно влиянието от писатели като Светослав Минков, Георги Райчев, Владимир Полянов. Това е черта в писането на Полеганов, която се забелязва още от сборника му с разкази, където читателят става свидетел на попадането в други светове, за каквото става дума и в тази книга.

            В своята същност „Другият сън“ представлява именно това – преминаването на един човек в друг свят, преплитането на две реалности, продиктувано от напредналите технологии, от нуждата на човек да търси, да намира, да се движи непрестанно, за да запълва празнотите в себе си. В тези два свята – единият от които е реалният, а другият, изграден от нуждите на въображението – мракът, тишината, статичността и стремежът към нови светове са основните състояния. Гласовете остават заглушени, светлината постепенно бива обгърната от тъмнината, а движенията, особено в единият свят, - все по-трудни, докато накрая станат напълно ограничени.

ЛИТЕРАТУРНИТЕ НАГРАДИ ЗАД КУЛИСИТЕ

Разговор на Елена Грозданова с Бойко Ламбовски, Валери Станков, Васил Георгиев, Елена Алексиева, Иван Сухиванов, Йордан Ефтимов, Никола Иванов, Пламен Дойнов, Христо Карастоянов

[1]

Имате ли впечатления за връзката наградени книги – тираж? Какъв ефект имат наградите върху продажбата?

Пламен Дойнов: При поезията няма вдигане на тиража. През 2012 г. стихосбирката ми „София-Берлин“ спечели Националната награда за поезия „Иван Николов“. Тиражът на книгата беше 1000 броя. При белетристиката, особено при романа, наградата най-често се отразява на тиража. За пример мога да дам „Възвишение“ от Милен Русков. В поезията е достатъчно, ако книгата е отпечатана в тираж 1000 броя, да се продаде отпечатания тираж след наградата.

Ако има постигнато златно сечение – признание чрез награда, чрез критиката, ако авторът е отворен към публиката, тогава има вдигане на тиража. Това е и ролята на наградата – да предизвика интерес.

Елена Алексиева: Някой инвестира в българската литература и наградите могат да бъдат ориентир за това. Основната роля на една награда е не толкова да привлича вниманието към дадена книга или автор, а да поддържа едно високо ниво на литературата, която се пише в България.

Бойко Ламбовски: Наградите в България играят малка роля върху тиража. Ако вземем за сравнение френската награда Гонкур, ще видим, че тя гарантира огромен тираж, преводи в чужбина, гарантира просперитет на лауреата.

Йордан Ефтимов: Като няколкогодишен член на журито на наградата „Хеликон“ съм говорил неведнъж по този въпрос. Една награда не може да има сама по себе си влияние върху продажбите, ако не е свързана с медиализация и ако не е награда, чийто статут да я обвързва с пазара. Да погледнем нещата откъм медиализацията.

Късометражки: Антон Терзиев - "Живот на половини"

Във време, в което романите владеят големи територии от литературното пространство, книгите с разкази, още повече с кратки такива, събуждат любопитство. Като прибавим и факта, че „Живот на половини“ на Антон Терзиев присъства и в летните номинации на награда „Хеликон“ за 2016г., става още по-интересно разглеждането на тази книга.

         Освен на нея, Антон Терзиев е автор и на книгите „Никакъв портрет за художника“ (стихосбирка от 2007г.), „Ърбан йога за начинаещи“ (сборник с разкази от 2008г.), „Местни герои“ (сборник от 2010г.) и „Всичко е включено в цената“ (сборник от 2012г.). Неговата отдаденост към изкуството се изразява не само с книгите, а и с картините му, както и с късометражните му филмчета. Точно на такива приличат разказите му в сборника „Живот на половини“. Освен с размера си, те представят парченца от градското ежедневие на хората и фокусирането на читателското внимание върху детайли, които са важни за посланието на разказваната история, ги прави да приличат на късометражки.

Проблемите в областта на литературните награди

Автор: Елена Грозданова

Жури

Журито и начините на съставяне на жури са един от основните акценти при разглеждането на литературните конкурси. Сред проучените литературни награди се наблюдават няколко практики при подбора и състава на журито:

·         Постоянно жури от авторитети в определена област

На тази процедура залагат при подбора на журито на НЛН „Милош Зяпков“, на Националния литературен конкурс за нов български роман „Развитие“, на наградите „Рашко Сугарев“, „Светлоструй“, „Хеликон“ и при наградата на Портал „Култура“.  От този установен ред на състав на журито следва трайност и отговорност при номинациите и избора на отличените. Като отрицателна черта може да се изтъкне търсенето и налагането на един определен стил на писане, липсата на възможност автор с различен маниер от установения през годините да бъде оценен от жури, което дълго време работи заедно и познава вътрешните си предпочитания.

·         Участие на предишен лауреат като член на жури

Това действие е често срещано при подбора на журито. Наблюдаваме го при редица награди: „Златен ланец“ (лауреатът от 2000 г. Калин Донков е член на журито през 2001 г.; Стефан Цанев печели наградата през 2004 г. и е в журито през 2005 г.), „Хеликон“ ( през 2002 г. лауреат е Алек Попов, а през 2003 г. той е член на журито; Деян Енев е лауреатът за 2004 г., а през 2006 г. е член на журито) и др.

Под линия с Владимир Полеганов

Наскоро излезе втората Ви книга – романът „Другият сън“. Как протече самият процес и от къде въобще тръгна този роман?

В.П.: Романът се появи след като започнах да пиша повест, която в моите представи беше втората в нещо като трилогия. Исках тя да е връзката, преходът от едно произведение към друго (и двете също повести), но в процеса на писане видях, че пространството за историята е по-голямо и повестта няма да е достатъчно широка рамка. Виждах това произведение като коридор без начало и без край и този образ ми помогна да структурирам всичко в романа – от разказаното до буквално показаното (предаване на пряка реч, избягване на нови редове, отделни абзаци).

Смятате ли, че сега, след като и други, участвали в поредицата „Нова поезия и проза“ заедно с Вас, издадоха по още една книга, поколението ви (приемайки не само авторите от поредицата като такова) ще изпъкне малко повече на фона на масовото издаване, защото след дебютните ви книги, то като че ли не успя да заяви присъствието си достатъчно категорично, било то заради издателството, разпространението или други подобни причини?

В.П.: Да, и вярвам, че това ще се случи. Изпъкването и формирането на поколение с разпознаваем глас е бавен процес, особено когато този глас не е естетически хомогенен – ние имаме различни подходи и интереси, но мисля, че успяваме да превърнем тези различия в една функционираща литературна екосистема. За това помагат не само следващите книги на всеки от нас, но и събития, като организираните от Стоян Ненов четения “Новото е странно”, които събират все повече автори. 

„Другият сън“ продължава фантастичната линия от дебютния Ви сборник с разкази („Деконструкцията на Томас С.“). Дълбочината на идеите в романа обаче води до определянето му като психологически такъв, както впрочем пише и на гърба на книгата. Предварително ли беше замислен този психологизъм или е нещо, което се получи впоследствие?