За най-новата книга на Теодора
Димова – „Първият рожден ден”, излязла от печат в края на 2016 година трудно би
могло да се каже, че е нещо ново и иновативно, напротив. Подобно на „Марма,
Мариам”, и тук сюжетът е заимстван от Светото писание, връзката е очевидна още
от първите страници. Самата авторка нееднократно заявява (устно и писмено) афинитета
си към християнската доктрина и с последния си текст не прави изключение.
Стилът на писане е разпознаваем от предните пет романа на Димова („Първият
рожден ден” е определен като повест); липсва ясното разграничение между отделните изказвания на персонажите,
фразите
са изключително дълги, синтаксисът е подчинен на правила, различни от
общоприетите и този тип „експериментиране” с езика доближава прозата на
авторката до тази на Емилия Дворянова („Passion, или смъртта на Алиса”, „Земните градини на Богодорица”, „При входа
на морето”, „Госпожа Г.” ...); религиозната тематика от своя страна я
свързва и с творчеството на Деян Енев („Господи, помилуй”, „Малката домашна църква”, „Народ от исихасти” …).
По интересен и завладяващ начин са реконструирани
някои от най-популярните евангелски епизоди: Дългогодишните страдания на
родителите на Мариам (дева
Мария)
поради невъзможността на Анна да зачене, радостта от „божия дар”, случил се на
късен етап от живота им, годините, прекарани в „храма”, през които младата девица
се обучава и посвещава на „свещените писания”, съмненията, предизвикани от
„непорочното зачатие” и трудностите, през които преминават заедно с Йосиф до
доказване на своята „невинност”.