„И винаги отхвърлях тия бръщолевения за
невероятния прогрес на човечеството, което всичко можело да сглоби и оправи, но
така и не се поспря, за да разбере, че нито може да създаде, нито може да
поправи едно забравено и счупено човешко сърце.“ (Радичков,
2018:94)
Ако
трябва да се даде някаква обща особеност в писането на младите автори (и в
частност прозаиците), може би това е тяхната социална ангажираност и позиция.
Навярно подобно твърдение е валидно за всяко младо поколение в литературата, но
все пак времената се променят, животът става различен. А под социална позиция
се има предвид именно това – авторовата трактовка на случващото се в живота на
едно общество в даден времеви период. И от книгите на младите писатели става
все по-видно, че те не са безучастни и не са вгледани единствено в собственото
си битие. Забелязва се по-голямо внимание върху живота в големия град и
изграждане лицето на града, но Йордан Д. Радичков е ярък пример за по-широк
обхват и по-богата гама от проблеми, които текстовете му разглеждат.
„Двеста
линейки на час“ е третият му сборник с разкази след „Малка човешка мелодия“ и „Игра
на гъски“. И сякаш в тази си книга авторът изразява своето послание, своята
позиция, по-директно в сравнение с предишните. Има цели монолози на герои, в
които това е видно и в които прозира авторът Йордан Д. Радичков. Това е книга,
която иска да накара хората да поспрат, да се огледат, да се позамислят за
момент за случващото се около тях, за все по-осезаемото отдалечаване от
човешката ни природа. Дори нещо повече – тази книга води до надсмиване над
абсурдното ни поведение днес, което вече се приема за нормално, за което вече
сме си изградили навика не да се противим или променим, а да приемаме, защото
така е по-лесно. Затваряме си очите за обезлюдяването на селата, за бедността и
мизерията, които стават все по-често явление в българските села. Хора наистина
гладуват и мизерстват, докато една определена част от обществото не иска да
види този проблем и да направи нещо, поради най-различни причини. Разказите,
разглеждащи тези проблеми в „Двеста линейки на час“, не са малко, като сред тях
са „Празнична кокошка“, „И сами“, „Селена“.
