Съдбата на другия
„Душата му бе
по-слаба от книгите и мечтите,
за да може да им се противопостави.”
Целите
на настоящият текст се
свеждат до обговарянето на повестта и обглеждането и в контекста на настоящето.
Разглеждане на основните проблемни ядра в идеен и естетически план и
евентуалното прокарване на мостове между «Езерното момче», «Бариерата» и
«Белият гущер» с цел коментар на този своеобразен литературен «триптих».
Концентрираме се върху късния
Вежинов и по-конкретно върху повестта му «Езерното момче». Текстът се появява през 1979г. Предшестван е от
повестите «Бариерата» и «Белият гущер», които определено носят успех на своя
автор. Павел Вежинов е сред първите наши писатели, които се обръщат към
фантастиката. Още през 60-те години той пише «Сините пеперуди» и «Моят пръв
ден». Но късните му повести акцентират на морално-психологическите проблеми
в обществото. Желанието на човека да се развива и да покорява нови върхове води
всъщност до отдалечаването му от човешкостта. Именно това се
случва в повестта «Белият гущер». А в
другите две повести естествените интелект и свобода са погубени от рациума на
обществото, което отхвърля всичко, което не се вмества в представите му за нормално, за допустимо. Научно доказано
е, че човек използва сравнително малка част от капацитета на мозъка си. Има
множество и разнообразни проучвания за това, че използването на мозъка
по-интензивно би довело до «срив в системата» по чисто биологични причини.
Възниква въпросът дали това е така и дали героите на Павел Вежинов не са
хуманоиди, които са се развили индивидуално, различно от общия поток,
достигайки до по-високо ниво в своята еволюция. Всичко това са само идеи, които
бихме искали да разгърнем в хипотеза. И ако трябва да бъдем по-точни, дали
Доротея («Бариерата») и момчето от езерото са отклонени от психологическото си
развитие индивиди или са развили се преждевременно хора, които «нормалният»
свят отхвърля. В тази хипотеза Неси («Белият гущер») е изключен, защото
неговата поява и съдба са предопределени от научните експерименти на баща му.
Докато Доротея и Валентин са или грешка на природата, или неин шедьовър. Дори
бихме добавила, че носят нещо божествено в себе си. И способността за летеж, и
връщането от смъртта са символ на не-земното.
Тук бихме искали да цитираме Светлозар Игов, който
определя по интересен начин