„Всъщност друго
исках да ви кажа. Те, тези дебелооки и ненаситни хитреци, срещу които напразно
крещим всяка вечер, те окрадоха младостта ни и живота ни. Те ни развращават, те
ни натикаха в собствената им мръсотия, те не искат да бъдем други, те не ни
пускат... те не ни дават да бъдем други!“ (Зарев, 2015: 317)
Още преди да бъде издадена, тази
книга тръгна със силна заявка, като се говореше, че Владимир Зарев пише книга
за протестите срещу правителството от началото на 2013 година. Нещо, което
самият писател също е загатвал. Това е така, но „Орлов Мост“ не е само книга за
протестите и трябва да се акцентира по-подробно и върху други аспекти от нея.
Протестните действия от онази зима
се представят в стил, който сякаш ги анализира, като оценка, коментар върху
политическата ситуация в страната, който е изваден от някакъв публицистичен
текст в периодично издание. По внушителен начин протестите се „изразяват“ и
допълват чрез чат дискусиите, които водят протестиращите и които читателят
вижда само когато главната героиня Юлия влезе (понякога, без да участва и пише
коментари), където могат да бъдат разпознати авторовото мнение и емоции, където
той може да изрази своето възмущение, отвращение и ненавист към управляващите,
вплитайки всичко това в коментарите и заставайки зад маската на участниците. Това навява на мисълта, че
енергията, която хората трябва да излеят на улиците, на мостовете и пред
парламента, да изразят недоволството си чрез публичен протест, сякаш се
изхабява някъде в необятното интернет пространство, някъде във форумите, без да
има конкретен смисъл от тази форма на активност. „Протестърите“ също така
цитират действителни статии, публикувани във вестниците, споменават се познати
имена, заглавия и дати дори, което подсказва за достоверността, към която се
стреми авторът.
Но това във връзка с представянето
на протестите, с тяхното изражение като фон на иначе основната сюжетна линия,
свързана с главните герои Павел и Юлия, с тяхното минало и настояще.
Повествованието въвлича директно в техните животи, тяхното битие, мисли,
състояния и чувства. Двамата са като два противоположни свята, включват се с
различни убеждения в протестните действия и имат свои разбирания за ситуацията
в държавата. Ако Павел е отражение на тъмната, неясна, задкулисна и донякъде
покварена част от тълпата и за него е ясно, че хората с пари и власт са тези,
които управляват и направляват почти всичко, Юлия се отдава на каузата, готова
е и прави жертви за идеята и подбудите ѝ са силни и искрени, макар в някои
моменти да изглежда объркана. Ако в началото са представени на читателя като
скици върху бели платна, за които все още не се знае кой знае колко, то с
напредване на страниците, авторът добавя различните багри от тяхното минало, от
нюансите, които нанася върху личността им този несвършващ преход. Чрез тях е
показано какво влияние оказва положението в страната от началото на 2013г. върху хората, които са загрижени за бъдещето
и проявяват активност, върху тяхното ежедневие и чисто лични отношения, но и на
хората, които са прекалено вглъбени в собственото си битие, в собствените си
проблеми, за да погледнат по-общо, да помислят по-глобално. От втория тип са
родителите и някои от близките на Юлия, а бащата (като косвен потърпевш може да
се приеме и майката) на Павел е олицетворение на щетите, които може да нанесе
системата във времената на преход върху живота и здравето на отделния човек. Читателят
вижда как потърпевш за пореден път е гражданинът, представителят на обикновената извадка от
народа, на чието място може да бъде всеки, а конкретни виновни и наказани все
няма.