Интервю
с писателката Стефка Венчева за нейната книга „Аврамови хроники“
На
гърба на книгата „Аврамови хроники“ се казва, че описаните времена, имена и
случки са реални. Може ли да разкажете защо и как започна създаването на
романа?
Стефка Венчева: „Аврамови хроники“ е най-дълго писаната
от мен книга. Първоначалната ми идея бе да разкажа за Възродителния процес.
Имах спомени от ученическите си години, защото в родното ми Брацигово, заедно с
нас учиха момичета и момчета от Нова Махала, Фотиново и Сърница. Бяха много ученолюбиви,
открити, честни. И когато се случи смяната на имената им, пред очите ми те се
промениха. Никога не загубиха чувството си за лично достойнство, но сякаш някой
беше бръкнал с ръката си в телата им и им взе сърцето. Този спомен ме
преследваше много дълго, може би, защото не можех да се съглася с насилието над
духа.
Отмъкването на нечия самоличност, на
представата за собственото ти минало е едно от най-тежките престъпления, което
едно човешко същество облечено във власт може да причини на друго човешко
същество.
Когато започнах да пиша, ми стана ясно,
че всъщност цялата чудовищност на събитията няма да бъде усетена, ако не отговоря
на въпроса - защо се е осъществила? Така се разгърнаха и другите планове, които
предпоставяха възможността читателят да види, че всъщност всичко се повтаря
многократно и вместо да служи за поука на следващите поколения, те продължават
да правят същите грешки.
Тежеше ли Ви писането
на тази книга, усещахте ли някакво чувство на дълг, че нещата, които сте
научила, трябва да бъдат написани и запазени във времето?
