Георги Мишев е едно от
утвърдените имена в българската проза от 60-те и 70-те години
на 20.в. Неговите творчески успехи бележат висок връх в изобразяването на
българското
село и промените, които настъпват с новия обществен строй след 1944-та година. Авторът
щрихира национални черти от една нова характерология, произлязла именно от
сблъсъка между старото и новото време. Разказите „Преброяване
на дивите зайци“, „Адамити“, „Бруклинският мост“, „Добре облечени мъже“,
„Заслепяващи светлини“, „Понесени от вихъра“, „ЛЧ 13 02“ се появяват отново
през 2017 година обединени в една книга под заглавието на едноименната новела
„Матриархат“. Темите, които Мишев засяга, са свързани със социалните
размествания, колективизацията, новата психология на българския селянин, който
къса връзка с патриархалната традиция.