Фуертевентура - огромното огледало на душите ни[1]
Ирина
Папанчева е автор на няколко книги, филолог по образование и човек, който явно
обича да пътува. Дали защото тя самата търси отговори за себе си, дали защото
това е проекция на изконния човешки стремеж (въпреки непоправимите последствия)
към знание, дали защото обича да описва интересни човешки съдби, но героите и
винаги са търсещи, мислещи, преживяващи личен емоционален катаклизъм, който ги
води по път, чиято посока обикновено не знаят, чиято крайна дестинация не
винаги достигат. В този ред на мисли Ирина Папанчева не изневерява на стила си.
Нито структурно, нито стилово, но последната и книга Тя, островът е може би една идея по-философска, буквално. Това се
обяснява с факта, че романът би трябвало да е книга, вдъхновена и посветена на
Мигел де Унамуно, големият испански бунтар,
автор и критик, и философ, и свободомислеща противоречива личност. И тя е книга
за Унамуно, но това е Унамуно видян през острова на неговото заточение, през
думите на хора, които са били негови съвременници, които са го срещнали, през
очите на една Писателка (едно от
действащите лица в романа), която създава Унамуно и неговия остров. Но когато
става дума за самия автор, то той присъства по-скоро със своите текстове, със
стиховете си. И е проектиран по своеобразен начин в героите на Ирина. Там
където Унамуно разказва сам се появява сътвореното от автора или от Писателката, или и от двете. Сама Ирина
Папанчева в своята Бележка от автора
изрично подчертава, че въпреки поднесената фактология споменатите исторически
личности „трябва да бъдат възприемани
единствено като литературни.“[2] Всичко останало е въображение. Въпреки че не малка част от героите имат реални лица и съдби, отвъд
прототипите им е тя, авторът.
Книгата
е разделена много категорично на три части. Първата и третата част на романа имат
множество персонажи. Проследяват се няколко основни сюжетни линии и няколко
съпътстващи. Разказвачът е наблюдател на случващото се. Във втората част обаче
са само Писателката и Унамуно, и
техният роман-диалог-пътешествие. Разказът е първоличен. Всяка една част
поотделно е силно фрагментира, което е логично следствие от многото персонажи и
случващото се с тях. Всяка разказана история има поне две призми, през които е
прочетена. По този начин се формира една пъстра и много пълна картина. Романът е
построен мозаечно,
