![]() |
Добавете надпис |
Последният
роман на Галин Никифоров е смесица от мистика и философия, реалност и фантазно.
Разгърнал действието върху няколко времеви оси, авторът изгражда един интересен
и много любопитен сюжет, който развежда
читателя из исторически епохи и места, като действието преминава през различни локации
на два континента. Двата основни персонажа в романа са натоварени с множество
общочовешки и екзистенциални кризи, като пътя на всеки от тях поотделно, а също
така и общият им път, е белязан със знака на обречения. Онзи, чиято душа страда
и не намира покой, но не след смъртта, а
приживе. Всеки персонаж носи своите дълбоки рани и белезите от тях като
персонален кръст, всеки от тях отъпква пътя към собствената си Голгота, за да
се пречисти и прероди в нов човек, за
да намери покой душата му.
В
структурно отношение романът е изграден от пролог, девет глави и епилог, има
рамкирана структура. Действието започва и свършва на едно и също място с разлика от няколко века. Прави
впечатление, че при назоваването на топосите в началото на всяка от главите се
посочва само държавата, евентуално някаква област, и година. Конкретното
населено място е обозначено просто с буква. Изключение прави само 4 глава,
където ясно е посочено, че действието се развива във Флоренция – 16 век.
Началото на историята се полага в Килкени, Ирландия,
в първата година на четиринайстото