събота, 24 ноември 2018 г.

Георги Мишев „Матриархат“


Георги Мишев е едно от утвърдените имена в българската проза от 60-те и 70-те години на 20.в. Неговите творчески успехи бележат висок връх в изобразяването на българското село и промените, които настъпват с новия обществен строй след 1944-та година. Авторът щрихира национални черти от една нова характерология, произлязла именно от сблъсъка между старото и новото време. Разказите „Преброяване на дивите зайци“, „Адамити“, „Бруклинският мост“, „Добре облечени мъже“, „Заслепяващи светлини“, „Понесени от вихъра“, „ЛЧ 13 02“ се появяват отново през 2017 година обединени в една книга под заглавието на едноименната новела „Матриархат“. Темите, които Мишев засяга, са свързани със социалните размествания, колективизацията, новата психология на българския селянин, който къса връзка с патриархалната традиция.

Разказите му се съсредоточават в малкото населено място. Селото е центърът и топосът, от който следва да се наблюдават новите сблъсъци. Социални типажи от различни обществени равнища се срещат, а конфронтацията, произлязла от там, разкрива богата палитра от нрави, които преобръщат световете и разместват ценностите, в резултат на което високото изкуство достига цената от два лева, а любовта, по далчевски, се намира в кооперативния обор.
 Героите на Мишев се появяват пред нас без предистория и сложни сюжетни завръзки. Придобитите им нрави и порядки ги разкриват като мекушави или темпераментни. Един път – тъгуващи по големия град, а друг път – с откровеното съзнание, че  няма да оцелеят там. Но, във всички случаи, персонажите изпъкват с изключителна честнoст пред себе си и читателя. В това населено място навлизат пришалците от големия град, много често символ на поквара и изкушения.
Едно от основните остриета, с които борави авторът, е сарказмът. В „Лч 13 02“  нарушеният ред от разменили си местата пътниците, става повод кондукторът да въздаде справедливост и въведе дисциплина в превозното средство. Това пък дава основание кондукторът да бъде сравнен с Великия инквизитор.  „Бруклинският мост“ разгадава голямата ирония на автора, насочена към управниците. Спасена нива (държавна собственост) става повод да се отбележи знаменитото геройство на обикновения човек. Опитът да се разкрият настъпилите промени в съзнанието на селянина, който като „враг на стопанството“, изведнъж спасява социалистическа собственост, се оказват неуспешни. Иронията идва от отговора на въпроса защо е спасил нивата: „Ако не бях го угасил, председателят щеше да каже, че аз съм го запалил. И айде пак в Белене!...“ (Мишев 20017: 136) Самият разказ подлага на съмнение любовта между хората и взаимопомощта. Всеки подобен акт, крие зад себе  страх или лична изгода и влиза в остро противиречие с вярата в светлото бъдеще на социалистическото строителство.
Срещата ни с тези известни на българския читател произведения и навлизането им отново в съвременното литературно пространство, може да представлява още по-интересен сблъсък от гледна точка на актуалните днес тематични полета. Сред интересите на българската проза сякаш селото отсъства. Не го намираме като център на съвременни социално-битови отношения, политически или драматични конфликти. Тази липса би могла да означава, че то не просто е обезлюдяло, а направо е изчезнало като място, което би могло да даде сюжетни завръзки.
Прозата на Георги Мишев неизменно ще остане част от голямата литературна класика, която успява да улови българския човек на ръба на преломни моменти. Този поврат белязал социалните  и обществени промени в разказите му не идва с тъгата  на Елин-Пелиновия Герак, но притежава не по-малка мощ и острота.  С хаплива ирония към управници и началници Мишев маркира прехода и катаклизмите от едни социални отношения към други и разкрива нови характерни черти, оставили своя отпечатък върху  еволюцията на националната ни психология.

Автор: Дора Маринова
           Под линия, 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар