Немалка част от младите писатели, дебютирали с
книги от поредицата на СУ „Нова поезия и проза“, също издадоха нови книги.
Чувстваш ли се част от поколение, което все по-отчетливо започва да се заформя?
Йордан
Д. Радичков: Радвам се, че съм част от семейството на поредицата. Но не се
чувствам от каквото и да било поколение артисти, дърводелци, общи работници или
пилоти. Роден съм през 1989 година и искам-не искам съм част от това поколение.
Как гледаш на първата си книга („Малка човешка
мелодия“) сега, след като излезе и втората(„Игра на гъски“)?
Й.
Р.: Мила ми е, разказите в нея са се писали в продължение на три години. И с
всичките си несъвършенства и несполучливости ми става още по-мила. Що се отнася
до идеите и въпросите в нея – те продължават да ме тревожат.
Според теб, чуват ли хората „човешката мелодия“
или тя бива заглушавана от суетата, алчността, невежеството и другите ни
недостатъци, които сякаш се засилват и заемат все по-голяма част от живота ни?
