неделя, 28 януари 2018 г.

Няколко думи за „Хоро от гарвани” на Бранимир Събев

Автор: Атанас Родозов


        Сборникът с разкази на Бранимир Събев – „Хоро от гарвани“ към днешна дата не може да бъде намерен и закупен на хартиен носител; поради изчерпания тираж, единствената възможност на читателя да се запознае с него е чрез интернет пространството. В него са поместени общо четиринадесет разказа, всичките от които са представителни за така наречената „литература на ужаса/хорър[1]“. Част от тях пресъздават по някакъв начин легенди и предания от българския фолклор, а друга са плод на въображението и интереса на автора към големи  прозаици в световен мащаб, сред които Стивън Кинг и Дийн Кунц; творческата си инерция черпи от подобен тип творци.
            Едно от най-характерните неща, които могат да се кажат за разказите в сборника на Събев е, че тук действа формулата „разказ в разказа“; нито един от тях не прави изключение. Всеки един започва с описание на реална ситуация: група младежи на пикник извън града, колеги в работна обстановка, запой в кръчмата, разговор на верандата между стари приятели, съкилийници в затвор, скитници, опитващи се да заспят под моста и т.н. В един момент, някой от тях започва да разказва история, за която се е сетил (тематична и сходна със ситуацията, в която се намират), за да „убият“ време. Реалното ярко контрастира с фикцията. Реконструирани са част от познати сюжетни линии и мотиви: от фолклора, от Библията; в разказът „Плачещата“ самоубийцата Сара не може да премине в отвъдния свят, след като изгубва детето си и полудява., а в „Обесеният затворник“ ситуацията е сходна и духът на самоубилият се затворник се появява всяка нощ, без да намери покой. Идеята,  че самоубийството е по-тежък грях дори от убийството на друг човек тук намира отражение. В „Кървавият дървосекач“ духът на мъртвия Матю продължава да се появява пред живите, докато тялото не бъде погребано с почести и не завърши по някакъв начин започнатото приживе дело. Идеята за търсеното възмездие намира отражение в „Палачът“ и „Фантомът с куката“; болка от преживяна някога травма кара протагонистът да посвети цялото му останало време, за да накаже виновните: тук откриваме и мотивът за престъплението и наказанието.