петък, 25 декември 2015 г.

ДНЕШНИЯТ БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗ И ФАКТОРИТЕ ЛИТЕРАТУРЕН ПАЗАР И ЧИТАТЕЛСКИ НАГЛАСИ

     Процесът на издаване на книги в днешно време е същевременно улеснен от една страна и сложен от друга. Съвремието ни предлага всички необходими условия за лесно писане, отпечатване и разпространение. От финансова гледна точка обаче, положението е много относително, имайки предвид средата, в която се разпространяват книгите и пазара. В малките страни, каквато е България, пазарът е малък, съответно печалбата от една книга за даден автор не може да бъде голяма. Така самото писане се превръща в избор на пътя, по който да поеме даден автор – да пише книги, които да са лесни за възприемане, лесно достъпни и чиято цел е, на първо място, високите тиражи за продажба, а вероятно, след постигането на тази цел, да служат и на други, по-художествени цели или да поеме по дългия, труден и несигурен път на търсен собствен почерк в създаването на произведения, които да засягат наболели теми за обществото, да задават въпроси, но и да дават решение за някои проблеми, да дадат стимул за първата крачка в посока на някаква промяна, изпращайки послания, въздействайки на съзнанието на читателите и притеснявайки мислите му. Казано накратко, днешната литературна ситуация у нас изправя съвременния писател пред избора да създава комерсиална литература, от която има финансова изгода или да създава текстове, които имат съвсем друг приоритет. При представяне на цялостния облик на българската литература и в частност на съвременния български разказ, трябва да бъдат включени – като наблюдение и аналитично описание и двата типа писане.

            В едно свое изказване Алек Попов казва, че няма и е неправилно да се говори за елитарна и комерсиална литература в България: „Нито едното го има, нито другото, в истинския смисъл на думата. За какъв комерс можем да говорим, при положение че максимумът за България са 50-тина хиляди, при най-долно съдържание, продадени бройки. Истината е, че обикновено в такива страни най-голям шанс има именно добрата литература, която е разбираема, комуникативна, хората могат да я четат. Разказани интересни неща по интересен начин.“ (Джадала, 2012)
            Но не би следвало да се съди само по „продадени бройки“ и тиражи за качеството на създадените произведения, както често правят това успешно продаващите автори.  Четенето и читателският интерес обаче са фактор, който трябва да се вземе под внимание, колкото и да е трудно да се дава категорично мнение за това. За източник на подобна информация могат да послужат изследванията на различните агенции, даващи статистически данни на базата на определен брой анкетирани от населението. Изследователският проект на проф. Александър Кьосев „Читателски практики в България 2014“, в партньорство със социологическата агенция Alpha Research с ръководител Боряна Димитрова дава резултати по отношение на различни насоки. Така става ясно, че за 2014г. „малко над една трета от българите четат книги поне няколко пъти седмично (36%), което представлява ръст от 6 на сто спрямо 2009г. То се намира в силна корелация с цялостно по - активния начин на прекарване на свободното време.“ (Кьосев, 2014). В зависимост от практиките на четене, българското общество може да бъде разделено условно на три типа читателски аудитории: аудитория на четящите съобразно тясното понятие за четене – това са хора, които сравнително редовно (поне няколко пъти в месеца) четат книги – 41% от населението на страната; аудитория на четящите съобразно широкото понятие за четене – т.е. четящите вестници, списания, писма в електронна поща, брошури и др. поне няколко пъти в годината – 50% от населението на страната; аудитория на нечетящите – хора, които по-рядко от един път годишно четат, или въобще не четат каквито и да било четива – 8% от пълнолетните българи. В изследването са включени още резултати за използването на библиотеките, пазарът на книги в България (честотата на купуване, цените, местата, от които това става, фактори, по които се избират книгите), както и за най-популярните съвременни български автори.
Става ясно, че броят на читателите спрямо 2009 година се е покачил, но процентът на четящите редовно е по-нисък от този на четящите вестници списания, електронни писма и прочие. Свидетели сме на период, в който романът е във възход и излизащите книги са предимно такива. Предпочитани са дългите форми и за авторите на разкази е трудно да се наложат. В периодичния печат и медиите се забелязва постоянно присъствие на представители от така наречената комерсиална литература под формата на интервю, рекламна бележка или подобно, което съответно насочва потребителите на подобни медии като читатели към подобни книги. Този процес на научаване за дадена книга на даден автор, купуването ѝ, а след това и прочитането ѝ се явява фактор, който оказва своето влияние върху определянето на масовите вкусове. В същото време поради липсата на повече и наложени специалицзирани трибуни за литературно-критически оценки – изключение правят в-к. „Литературен вестник“ и литературното списание „Страница“, а в последната година опит в тази посока прави и сп. „Съвременник“, некомерсиалната добра литература остава слабо видима за и без това тънкия слой читатели в България.
     Тенденциите на социо-литературния контекст и поражданите от него стратегии за писане на кратка проза ще наблюдаваме през творби на най-утвърдените имена от края на миналия и началото на новия век.


Използвани източници:
Джадала 2012 : Джадала, М. Алек Попов за съвременното изкуство, подкрепата от държавата и създаването на литература у нас. Kafene.bg , http://www.kafene.bg/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE,-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-10772/article/ 28. 05. 2012


Автор: Мехмед Атипов
Редакция: гл. ас. д-р Младен Влашки
"Под линия", 2015г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар