Читателите навярно познават проф. Иван Станков от трилогията с разкази „Спомени за вода.Dm” (2014), „Улици и кораби.Gm” (2017) и „Имена под снега.А7” (2019). Четвъртата ми белетристична книга принася читателя в едно не толкова близко минало, каквото е времето между войните. И ако приемем, че мястото, в което се развиват събитията в разказите от този сборник, а именно Русе, няма да изненада, имайки предвид предишните книги на Иван Станков, то силно застъпените и предварително заявени през кориците теми за любовта и смъртта, са нещото, което действа любопитно и интригуващо, взимайки предвид отново времето на действие и мястото.
Още от първият разказ читателят е въведен в една отминала епоха, настанен е на гемията, закотвена на брега на Дунава, където момче се влюбва в частната си преподавателка и стига до там, че изписва хиляди пъти името ѝ върху листове, преди реката да го приеме при себе си.
