Историческият
роман в българската литература определено търпи прогрес в последните десетина
години. И не само по отношение на броя издадени книги, но и в идейно отношение,
в смислово. Случва се да има няколко книги, които да обглеждат един и същ
исторически период, но от различни позиции, представят ни различен поглед.
Романът „Грохот“ на Силвия Томова представя на читателите именно това – един
различен поглед към Втората световна война. Период, за който може да се каже,
че има доста нехудожествена литература, но художествена, и то такава, която не
стои встрани от военните действия – не съвсем. И точно начинът, по който е
погледната войната, е едно от големите достойнства на тази книга. Нещо повече,
самата идея да бъде показан целият ужас, който съпътства военните действия,
през погледа на един немски военен санитар, на човек, който е на фронта да
спасява животи, а не да отнема, е изключително интересна и интригуваща.