сряда, 18 ноември 2015 г.

За пиесите на Георги Господинов

Добавете надпис







Дехуманизация на съвременното общество или за кривите огледала, в които ни о(т)глеждат


Сред жанровото многообразие в творчеството на Георги Господинов бихме искали да обърнем особено внимание на два негови текста. Това са драмите D.J. и Апокалипсисът идва в 6 вечерта. Като обговарянето им ще се случи не толкова в контекста на съвременната българска драматургия, колкото в контекста на съвременното ни общество и рефлексиите, които то поражда. Защото тези текстове са именно рефлексивни, реакционни и в някакъв смисъл огледални на социума, в който се случваме. Те са своеобразна реплика на (не)случващото се. И се самоопределят като бунтуващи се. Бунт както в номинативността си, така и в играта с хронотопи, литературни и идеологически митове и жанрове, препратки към различни произведения на литературата, музиката и киното.
И двете драми на Господинов са озаглавени оригинално и още с наименованието си задават определена призма за интерпретатора-читател. Но указателните бележки на автора не се изчерпват само с това. Той дава доста обстойни насоки за прочита в бележките, които предхождат самото действие. Сам определя пиесата си D.J. като пиеса light, с ниско съдържание на никотин и катрани, като four century hit, като винил. Изхождайки само от тези определения вече имаме зададена отправна точка в своя читателски навигатор. А именно как се о(т)глежда митът за Дон Жуан днес, в 21 век.  Съществува ли и ако да, то в какво се е превърнал. В какво са се трансформирали и кореспондиращите с него асоциации. Възможен ли е все още този мит в света, в който се случва D.J.? Възможна ли е нашата проекция в едно подобно общество?
Обвързването на литературния мит с DJ създава усещане за съвременност, за нещо близко и