Още в първия разказ на сборника се забелязват
постмодернистични черти, а именно разчупената графика на текста (част от шрифта
е наклонен) и фрагментарната му конструкция. Иначе „За вкъщи“ предлага една
интересна сюжетна линия, в която се разказва за Милен – телевизионен техник,
който като малък загубва крака си и му слагат протеза. Животът от миналото му е
написан с наклонен шрифт, а настоящата случка, която е основната за разказа, е
с нормален. Милен няма семейство и израства, без да създаде такова и без приятели,
затова винаги поправя телевизорите на клиентите си по начин, по който да се
стигне до нова повреда, а той да я извършва в техните домове. По този начин да
се доближи до семействата им, до уюта на дома, да подуши от храната им, в опит
да запълни празнината в себе си, която се е оформила след липсата на всичко
това. Прави това обаче с ясното съзнание, че няма да продължи много дълго,
заради техническия прогрес и развитието на телевизорите до етап, който вече
няма да позволява тяхното ремонтиране, а ще изисква директна подмяна, ако не на
целия, то поне на важна част. А подобно
развитие би отнело от удоволствието и вътрешното удовлетворение, което му
доставя самият ремонт, ровенето из платките на макар и остарялата техника. Това
послание е крещящо. Новото, напредъкът, технологиите убиват душевното,
естественото, хуманното.
Трябва
да се отбележи, че героят на Христов в този разказ е изграден добре, интересен
е, има потенциала да спечели симпатиите на читателя, а и е различен. Защото е
много трудно да бъде открит герой на литературна творба, който да е
телевизионен техник с изкуствен крак.
„Комбита“
пък ни дава интересен поглед върху това до какво може да доведе постоянното
ядене на кисело мляко. След дългогодишна консумация, възрастните хора в България
са се превърнали в комбита – същества, подобни на зомбита.
Разказът
започва от неговия край, от завършека на историята, която е представена с много
ирония, целяща смесване на смеха с ужаса. Бруталните сцени са разказани с
лекота, със спокойствие и понякога натрапчиво взиране в подробностите по време
на кървавите моменти.