Сборникът с разкази на
Бранимир Събев – „Хоро от гарвани“ към днешна дата не може да бъде намерен и
закупен на хартиен носител; поради
изчерпания тираж, единствената възможност на читателя да се запознае с него е
чрез интернет
пространството. В него са поместени
общо четиринадесет разказа, всичките от които са представителни за така
наречената „литература на ужаса/хорър[1]“.
Част от тях пресъздават по някакъв начин легенди и предания от българския фолклор,
а друга са плод на въображението и интереса на автора към големи прозаици в световен мащаб, сред които Стивън
Кинг и Дийн Кунц; творческата си инерция
черпи от подобен тип творци.
Едно от най-характерните неща, които могат да се кажат за
разказите в сборника на Събев е, че тук действа формулата „разказ в разказа“; нито един от тях не прави изключение. Всеки един
започва с описание на реална ситуация: група младежи на пикник извън града,
колеги в работна обстановка, запой в кръчмата, разговор на верандата между
стари приятели, съкилийници в затвор, скитници, опитващи се да заспят под моста
и т.н. В един момент, някой от тях започва да разказва история, за която се е
сетил (тематична и сходна със ситуацията, в която се
намират), за да „убият“ време. Реалното ярко контрастира с
фикцията. Реконструирани са част от познати сюжетни линии и мотиви: от
фолклора, от Библията; в разказът
„Плачещата“ самоубийцата Сара не може да премине в отвъдния свят, след като
изгубва детето си и полудява., а в „Обесеният затворник“ ситуацията е сходна и
духът на самоубилият се затворник се появява всяка нощ, без да намери покой.
Идеята, че самоубийството е по-тежък
грях дори от убийството на друг човек тук намира отражение. В „Кървавият
дървосекач“ духът на мъртвия Матю продължава да се появява пред живите, докато
тялото не бъде погребано с почести и не завърши по някакъв начин започнатото
приживе дело. Идеята за търсеното възмездие намира отражение в „Палачът“ и
„Фантомът с куката“; болка от преживяна
някога травма кара протагонистът да посвети цялото му останало време, за да
накаже виновните: тук откриваме и мотивът за престъплението и наказанието.
Експлицитно
заявена връзка с популярна градска легенда е чрез подзаглавието на „Войникът и
неговата любима“. Духът на момичето, чиято снимка е открадната (идеята за „запечатване на душата“ след фотографиране,
респ. забраната за изображения в Ислямската религия разказът открива в пълен
мащаб) преследва своя осквернител и накрая наказанието – той
бива състарен с двадесет години за осем часа; „Хоро от гарвани“ – разказът, чието име носи самият
сборник, не прави изключение: „Виждал ли си как гарваните се вият на хоро, момче? Събират
се в идеален кръг, птиците проклети, и бавно обикалят една след друга. А
граченето им може да те накара да изтръпнеш — така да изтръпнеш, сякаш
песъчинки стържат по костите ти. Рядко го правят, но щом се извият на хоро,
винаги е на лошо — я градушка ще удари, я ще стане земетресение… я кой знае
какво.“[2].
Тук виждаме и един особен вид суеверие, което се предава от поколение на
поколение и може да се направи аналогия с Ботевото „Гарванът грачи грозно,
зловещо ...“ от „Обесването на Васил Левски“.
Между
някои от разказите в сборника на Бранимир Събев може да се открие връзка, макар
тя да не е директно заявена и на пръв поглед разказите да съществуват отделно
един от друг. Така например „Вещицата“ е убита от „Палачът“ – екзекутор, а
единият скитник от „Звярът в гората“ е стигнал до това си положение
благодарение на човек, излежаващ в момента присъдата си в Атика – затворът, в
който се разказва и развива действието в „Обесеният затворник“.
Неналичието
на строга цензура в сборника „Хоро от гарвани“ и липсата на възрастово
ограничение може да се тълкува като минус; нецензурни думи и изрази, макар и
не приоритетно, се откриват в почти всеки разказ. Въпреки че Събев навярно не
се стреми към създаване на „шедьовър“ в литературата, за любителите на жанра
сборникът би представлявал интерес, още повече, ако преди това се е запознал с произведения на Стивън Кинг и Дийн Кунц[3] и те
са му допаднали откъм подобно конструиране на фабулата. Жанрът не е толкова
популярен в пределите на родината, но „Хоро от гарвани“ и интересът към него
може да послужи като импулс за преориентация на творческите търсения на младите
български автори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар