понеделник, 9 април 2018 г.

Звукът на войната в "Грохот" на Силвия Томова


         Историческият роман в българската литература определено търпи прогрес в последните десетина години. И не само по отношение на броя издадени книги, но и в идейно отношение, в смислово. Случва се да има няколко книги, които да обглеждат един и същ исторически период, но от различни позиции, представят ни различен поглед. Романът „Грохот“ на Силвия Томова представя на читателите именно това – един различен поглед към Втората световна война. Период, за който може да се каже, че има доста нехудожествена литература, но художествена, и то такава, която не стои встрани от военните действия – не съвсем. И точно начинът, по който е погледната войната, е едно от големите достойнства на тази книга. Нещо повече, самата идея да бъде показан целият ужас, който съпътства военните действия, през погледа на един немски военен санитар, на човек, който е на фронта да спасява животи, а не да отнема, е изключително интересна и интригуваща.

         Началото на романа представлява добро въведение в историята, която предстои да се разкаже. Споменават се конкретни исторически събития, дати, имена – изцяло в характера на историческия роман. Валтер Шулц – двадесет и три годишният санитар от Вермахта, който е главен герой и разказвач в романа, изгражда един доста плътен и изразителен образ на войната. В течение на повествованието тя е наричана „проклетница“, определяна е още като „най-чудовищната машина, която не просто те променя, а буквално разполовява“. Описвана е още като „лавина“, като „рана, която никой медикамент не може да излечи...“. Тя е чудовището, което застига всички, дори тези, които не я виждат и изживяват. Във войната си проличава кой от какво е направен.
         Иначе повествованието описва всякакви подробности от дейностите на санитарите по време на военни действия, разказано е тяхното ежедневие, тревоги, чувства, което иде да покаже сериозния труд, който Силвия Томова е положила, за да напише тази книга. Тази гледна точка на разказване поставя читателя в позиция, в която трудно би се поставил сам. Така по думите на разказвача се разбира, че немците приемат Втората световна война като реванш, като възможност да изкупят унижението на техните бащи от предишната война, наричана като „Голямата война“. По този начин тя се превръща, освен в национална, и в личностна, вътрешна битка за всеки. Подобна гледна точка е определено много интересна, за да разберем до известна степен каква е била мотивацията на всички тези момчета, отиващи на фронта с ясната представа за евентуална смърт. Изправяйки се пред лицето на смъртта, те виждат и безсмислието на всичко, виждат заблудата, породена от интересите на политици и управляващи.
         Времевият обхват на романа е в рамките на март и началото на април 1941г., когато немската армия минава през Румъния и навлиза в България. Описани са първите срещи на военните с българските селца на север, краткият им престой в София и установяването им в Кюстендил, където се развива по-голямата част от романа. Пристигането на немската армия в България е описано като празник за хората. Войниците са посрещнати с дарове и жестове на признателност, посрещнати са като истински победители. Още един принос на гледната точка, която ни дава романът е, че ни представя впечатленията на чужденец за природата и културата на България по онова време. До колко са достоверни и точни е трудно да се каже, защото не се знае до каква степен авторката е боравила с документи, но определено е много сполучливо, първо като хрумка, а впоследствие и като изпълнение на авторката. Първите неща, които правят впечатление на немците и които книгата има за цел да затвърди като изконно български, са мартениците, кебапчетата, халвата и лютеницата. На фона на призрачния и чудовищен вид, който имат по-голямата част от местата, където минават немците, този нов свят, в който попадат, изглежда непокътнат, красив, спокоен, съвършен, а Аз-формата прави всичко автентично и достоверно.
         Персонажната система е богата, но няколко са образите, в които са втъкани част от идеите и посланията от тази книга. Освен Валтер, такъв е и неговият приятел и колега санитар Макс. Той е персонажът, който се съмнява в някои от идеологиите на своите висшестоящи. Макс е този, който оспорва теорията за превъзходство на дадена раса над друга, както им е било внушавано на всички в Германия още преди войната. Оспорва искреността и истинността на речите на своите командири, съмнява се в чистия произход на всички в състава на „СС“, отказва да приеме за правилно разпореждането с чуждите съдби, което правят победителите от войните. Макс е образът, чрез който по-лесно се вижда безсмислието на войната.
         Не е случайно и присъствието на немската овчарка Атила, обучена да открива ранените на фронта. Чрез нея всъщност се вижда, че независимо от по-развития си интелект, понякога хората се принизяваме до животни, щом стигаме до момент да извършваме такива зверства във войните. Чрез някои българи е показана българската нагласа, българската мотивация и позиция във войната. Съдбите на българския и немския народ в исторически план изглеждат сходни и двете страни са съюзници, но мотивацията и претенциите са различни. Докато германците влизат във войната като водеща военна сила, която не може да бъде спряна и помита всичко по пътя си, която е решена на всичко да измие срама от предишната война и да победи, българите са от позицията на слабите, на тези, които са принудени да се съюзят с по-силните, за да постигнат така бленуваното обединение на всички български територии в едно.
         В романа има разгърната и любовна линия, макар тя да излиза на по-преден план едва във втората половина на книгата. Любовта между Валтер и красивата Екатерина е представена като доста сдържана, като любов на овладени чувства между зрели хора, макар двамата да са млади. Липсват типичните за подобен тип любовни нишки от историческите романи силни и необуздани страсти, няма го драматичното престъпване на обществените, длъжностни или морални норми в името на любовта. Но това в никакъв случай не трябва да се тълкува като недостатък на книгата, защото подобно сдържано и дисциплинирано държание от страна на Валтер спрямо Екатерина се приема като напълно нормално и очаквано за лейтенант от немската армия, пък бил той и санитар. Освен това войната не позволява на надеждите да виреят в душите на хората. Неизвестностите, които крие всяка война, се явяват като студен душ за всяка пламтяща любов и загасват всички очаквания и планове за бъдещето.
         В края на книгата са описани бомбардировките в Кюстендил от шести април 1941г., което е още едно реално историческо събитие. И трябва да бъде признато на авторката, че отново моменти от бойни и военни действия, моменти на ужас, болка и терор, са описани много живо и реалистично. Динамиката на повествованието при описването на бомбардировките кара написаното да получи образ, да се визуализира по време на четенето. Без разсейващи отклонения, без излишни сантименти, а с кратки изречения и сдържани чувства, са разказани и показани ужасни картини. Така във финала на тази книга ясно отеква онзи грохот, който войната носи навсякъде със себе си, който почти през цялото време се звучи като фон, докато Валтер описва епизоди от фронтовите действия. След това този грохот стихва, за да се отдаде момент на загиналите, докато отново не се чуе звукът на войната.
         Още много неща от книгата могат да бъдат обект на по-обстоен преглед и анализ. „Грохот“ на Силвия Томова е книга, която държи докрай читателското внимание и заслужава да бъде четена. Книга, която задава въпроси, но също дава и отговори. Книга, която ни помага да разберем част от миналото, част от историята, дава ни още един поглед към важен период. Само се надявам все по-честото ни вглеждане в миналото да не ни попречи да виждаме настоящето, за да не се налага на бъдещите литературни поколения да пишат за неща, които ние сега изпускаме.


Автор: Мехмед Атипов
"Под линия", 2018г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар