Людмил Станев се завърна на литературната сцена след дълго
отсъствие (последната му публикувана книга е от 2008г. – „По-малко”). Доказал
се неведнъж като майстор на късия разказ, Станев избира именно тази
художествена територия и за сборника си „Рязко”. Книгата се състои от множество
кратки „истории” (определението е на самия писател), някои от които „истински”,
а други „измислени”. Разказите, влизащи под надслова „Истински истории”, са
общо 38 и съставят по-голямата част от сборника. Сред тях са включени: спомени
от лекарската практика на Станев; картини
от любимия му Пловдив; истории, чути от приятели; разкази за странни преживелици
или както сам той пише: „неща, които си струва да бъдат запомнени” (Станев
2015: 110).
В „Рязко” се откриват характерните за Станев заявен
автобиографизъм и първолично повествование, спомагащи за пълното потапяне в
художествения свят на твореца. Тези техники, съчетани с формули като
„представете си” и „сега ще ви разкажа една история”, приковават вниманието на
читателя и го правят подвластен на писателското въображение. Човекът, държащ
сборника в ръцете си, се превръща в събеседник на белетриста, а това, което го
кара да прелиства всяка следваща страница с упоение, е силата на словото, което
трябва да бъде запомнено и предадено. На това се дължи и неукротимият порив на
Станев да разказва за всичко, което го е развълнувало, разсмяло или разочаровало.
Той не представя динамични сюжети, а разчита на обикновената случка, предадена
по необикновен начин, която да провокира емоции у четящия. Интересува го не
действеното начало, а обрисовката на характерите и чертите на героите, и то в едри щрихи.
Детайлите отстъпват място на сентенциозни завършеци и интертекстуални връзки с
други литературни произведения.
Белетристът въвлича читателите си в един своеобразен свят, в
който едновременно властват хуморът и тъгата. Усмивката, появила се след
анекдотичните разкази, бързо бива заличена от усещането за непреодолима печал. В
това се крие и магията на сборника, защото, както сам Станев споделя: „Има
истории, които просто описват дадена случка, има и такива, които ви радват,
други натъжават. Но най харесвам истории, в които тези неща са заедно, по
необяснимо вълшебен начин” (Станев 2015: 58). Художественият свят на „Рязко” трудно може да бъде характеризиран
еднозначно, именно поради този магичен синтез. От една страна, разказаните
ситуации пораждат лековат, наивен хумор, но от друга, карат читателя да потърси
отговори на въпроси, свързани със смисъла на съществуването: какво оставя човек
след себе си („Пастелно”, „БДЖ”); съществуват ли случайности в живота
(„Лотария”, „Годишнината”); можем ли да променим света, който ни заобикаля
(„Спасителя в ръжда”); кога човек се чувства истински щастлив („Жълто”,
„Сбогом, лято”).
Главните действащи лица в повечето текстове са чудаци, хора,
ярко открояващи се сред множеството. Някои от тях са изцяло завладени от една
страст, която ги довежда до самоунищожение („Криле на желанията”, „Пастелно”,
„Невероятните умения на Юли”), а други,
попаднали в капана на застиналия живот, съществуват в едно протяжно настояще
без цел и посока („Светът на човека”, „Чакам майката”).
Цялото това многообразие в художествения свят на сборника се
допълва от ирония, с която авторът виртуозно борави. Тя е насочена най-вече към
обществените недъзи („Градове и острови”, „На няколко градуса повече”,
„Особеностите на българското гостоприемство”) и политическите нелепици („В
казармата”, „От трета стая”, „Адресът”). Станев съзнава, че понякога
единственото оръжие срещу тоталната абсурдност, в която сме принудени да
съществуваме, е язвителният смях и го доказва чрез разказите за лекарската си
практика – „Срещи от трети вид”, „За вредата от алкохола”, в които иронията
достига до остро изобличаване на болестното в обществото.
Едноименният разказ, озаглавил сборника, е поставен на
последно място. В него се наблюдават някои от особеностите, характерни за
всички текстове: автобиографизъм; преки обръщения към читателя; липса на
динамичен сюжет за сметка на аналитично представени спомени и впечатления. Посланията
в него са сложни и нееднозначни, разкриващи представата на Станев за това, как
протича животът на твореца. Думата „Рязко” се превръща в ценностна категория,
определяща ефективността на живеенето. Бездейственото очакване е тотално
отхвърлено, защото земята се върти под краката ни и ако не се впуснем в едно
„постоянно движение”, рискуваме да се превърнем в безучастни наблюдатели на
собствения си живот.
С разказите от „Рязко” ви очаква среща с един пъстър литературен свят, в който всеки читател би
могъл да намери своя любима „история”. Текстовете завладяват с интелигентен,
фин хумор, естествен език и искреност, чрез които Людмил Станев успява да привлече
на страната на словото всеки един свой читател и по този начин да продължи
неговото разпространение, защото „историите” съществуват, за да бъдат
разказвани!
"Под линия", 2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар