Веселин Стоянов - "Аутопсия на тялото"

Романът „Аутопсия на тялото” на Веселин Стоянов като цяло разглежда библейския сюжет, свързан с разпъването на Христовото тяло. Интересното е, че погледът на автора е малко по-различен и той се опитва да внесе известен хаос, типичен за постмодерните романи. В началото се описва как „тялото”, носено от носачи, наети от Йосиф, се поставя на „голия хълм”. Христос, назоваван от Стоянов с името Йешуа, е екзекутиран от Римляните и с това започва текстът, а после се появява ретроспекцията. Кайафа, комуто се пада задължението да извърши екзекуцията, изпитва угризения на съвестта, неспокоен е, сънят му е нарушен. Освен това, той е и доста болнав, което може да се тълкува като един вид карма за извършените от него убийства. В романа, Веселин Стоянов уточнява, че Пилат е заповядал Йешуа да бъде екзекутиран, защото е „водач на секта”. Самият Пилат пък от своя страна държи на това да бъде богат и почитан, иска да му бъде донесена „скъпа пурпурна тога”, която е символ на власт. Намесва се и един друг познат сюжет от старогръцката литература – Йосиф отива да поиска тялото, за да го погребе. В „Антигона” на Софокъл подобен сюжет също се наблюдава. Особената жестокост ясно се откроява в романа, особено когато се уточнява, че смъртта на кръста трябва да настъпи колкото се може по-бавно, за да може жертвата да се мъчи максимално. Пилат също изпитва удоволствие от човешката болка и страдание и като цяло се вижда едно противопоставяне между добро и зло – чрез образите на протагонистите Пилат и Йосиф. Тезата, че богатството и охолния живот спомагат за това личността да деградира също намира подкрепа в романа. Пилат е от „богата фамилия”, увлича се по военното дело, встъпва в брак с Клавдия. Стреми се към разкош и не се колебае да премахне всеки, който застане на пътя му. Много са привържениците на идеята, че в древен Рим, развратът и хомосексуализмът са били широко разпространени. За това пишат и автори от епохата, като Петроний, а Веселин Стоянов също споменава, че Клавдия, в изблик на гняв е заявила експлицитно съмненията си относно сексуалната ориентация на Пилат. Слуховете се разпространяват бързо, Йешуа има способността на изцелява, при това безплатно. Той не говори срещу Рим, а срещу самите „идеи”. Библейският сюжет за възкресението на Лазар също присъства в романа. В отговор на твърденията, че Йешуа е с божествен произход, Пилат отвръща, че ако това наистина е така, той (Йешуа) ще възкръсне, а самият Пилат ще спре да сече монети с неговия лик. Годината, в която действията се развиват е 4174 – по еврейското летоброене.

Доста се спекулира също с идеята, че Исус е имал съпруга, която в момента на разпъването, е била бременна от него. Дан Браун в „Шифърът на Леонардо” много убедително защитава тази теза, като дори твърди, че „Свещеният граал” не е чашата, от която той е пил по време на тайната вечеря, а че това е човек – Мария Магдалена, която е носила в утробата си неговата кръв, т.е. неговия наследник. Стоянов също загатва за това в романа си и описва сцената, когато Мария върви след кръста, също бременна. Накрая е поставен въпросът дали наистина трябва да се вършат всичките безумства, в името на този „Бог” и дали всъщност това не е една манипулация с цел облагодетелстване на определени групи хора. Много са привържениците на идеята, че Исус всъщност е бил обикновен човек, с човешки мечти и пороци, който за своя 33 годишен земен път е успял да накара Мария Магдалена да спре да продава тялото си, да се влюби в него и да му роди наследник, чиито потомци вероятно са и днес сред нас. Самите идеи около личността на Христос, свързани с неговото име и произход са предпоставка за конфликти. В романа на Стоянов, протагонистите са реални личности, библейските сцени и епизоди също, но тълкувани по различен начин. Героите са унизени от властта, от йерархията, от аморалността и за това пише в студията си и Владимир Янев. Според него, писателят не разказва, а „притчовизира”, дава пример за това какво би се случило, ако живеем без морал и следваме само и единствено първичните, животинските си инстинкти и се отдадем на пороците и най-долните си страсти.