Същност и предназначение на литературните награди

Автор: Елена Грозданова 

          Под термина „литературни награди“ се разбира механизмът на присъждане на отличие на определен автор или книга, въз основа на предварително договорени критерии, съблюдавани  от кръг от хора, наречен жури. Литературните награди в своята същност представляват опит да се привлече публичното и медийно внимание върху съвременната литература и определящите литературни тенденции. Те са още една публична трибуна, от която се разграничават и категоризират стойности.

Всяка награда има определен профил, с който съществува на литературното поле. Основните елементи за създаване на облика на наградата са патрон на наградата, адресати, основаване, статут, съставяне на жури и процес на журиране, начин на връчване и начин на отразяването му публично, носител на наградата, парична стойност. Отношенията между тези елементи изграждат скелета на дадена литературна награда, който дори и от широката общественост може да се определи като стабилен или уязвим.

В  разбирането и за съвременна българска култура постепенно се наложи  мнението, че съществува само онова, което може да бъде видяно. За да се види обаче, то трябва да бъде показано. Да разбираме наградите като медиум, означава да ги възприемаме и като форма на културно материализиране, което само по себе си предизвиква интерес за медийно присъствие.

Отвъд образите в медиите прагматиката на наградите често води до скандали. В повечето случаи те са свързани с нехомогенните решения на журито или със сблъсъка на интереси. Появата на чувство за задкулисие подронва престижа на наградите, разрушава една от функциите им – да отдават от авторитета си на автори и книги.

Случващото се с авторите след спечелването на дадена награда показва до каква степен отличията са давани на произведения, които стават неотменна част от капитала на българската литература. Не всеки автор печели отличие с най-добрата си творба. Но награждаването го посочва като творчески потенциал. Затова проследяването на творческата дейност  на лауреатите за определен по- продължителен период от време може да донесе ценна информация за  пълноценно литературоведско обобщение на динамиката на процесите в литературната система и нейните художествени събития.

Основни параметри на една награда, както по света, така и у нас, са нейната традиция, обхват, размер на финансовото изражение. Начинът по който става отсяването на кандидатите, начинът на връчване и квотата в публичния интерес доизграждат контура на наградите.

Размерът на финансовото изражение на наградата – икономическият фактор, у нас трудно може да самоцел на авторите, още повече, като се вземе предвид, че той е несъизмерим с европейския модел. Един стабилен паричен стимул едва ли би предизвикал по-качествена продукция, но би осигурил по-спокойно поле за творческа дейност. Липсата на паричен стимул обаче може да развие в по-висока степен символния капитал на наградата. Може обаче и да създава само поле за, нека го наречем, „фалшив“ символен капитал – това са например огромните раздели от автобиографични справки на авторите като носители на неизброими отличия.

Отсяването на кандидатите, мотивите за съдържанието на дългия списък, а в последствие и на кратката листа с номинирани, у нас най-често остават скрити от обществеността. Това е най-непрозрачната част на процеса в България.  В случаите, когато членове на журито изказват своите мотиви за избора  на дадена книга, това става най-вече по желание на самите тях. При много от наградите подобна практика липсва.

Начинът на връчване е пряко свързан с това кой и защо удостоява с отличие даден автор или книга. Той прави видима социалната характеристика на учредителите. Много често по този път се изгражда образа на институцията като свързана не само с материални печалби, а като „загрижена“ за духовни практики. Точно тази процедура може да се изцползва и за „изпиране“ на имиджи.

Съдбата на лауреатите и книгите им в отделните страни може да се възприеме като показател за обществения авторитет на литературната система сред останалите социални системи.

Литературните награди имат значение за литературния живот и неговата история. Едно изследване, отразяващо актуална информация за наградите, носещо знание за автори, произведения, за литературни институции, за настъпващите промени в естетически аспект като доминация на жанрове, стилове и т.н. би се превърнало в извор за литературната история. Литературните награди като ритуал разкриват и още една важна подробност – те се дават от най-различни клубове, асоциации, фондации, обединения и т.н. и само в много редки случаи – от държавата. От обществото произлизат и към обществото са насочени. За да се привлече вниманието на обществото, се изискват усилия. Често членове на журито търсят ефект като награждават известен и утвърдил се автор, за да прелеят престиж от него към институцията, която е патрон на наградата. Или както е обичайно да се казва у нас -  и самата институция си прави реклама.

Значението на литературните награди за лауреата е голямо не само от гледна точка на вписването им в творческата биография на автора. В България отражението върху лауреата е по-скоро социално и символно, отколкото икономическо. Липсата на награда, която с финансовото си измерение да поощри писателската дейност и да осигури автономно съществуване на автора, гарантирайки му поне една спокойна творческа година, води до приемането на наградите от лауреатите повече като символично признание на труда им.

"Под линия", 2016г.