 |
| Митко Новков Снимка: Цочо Бояджиев |
Ще почна с малко по-общ въпрос, но и продиктуван
от събитията в българската литература и излизащите книги в последните няколко
години. Оказва ли нужното влияние критиката върху литературните процеси или
повечето неща се случват независимо от нея, без да бъдат повлияни от нея? Или
пък критиката въобще не успява да изпълни някои от предназначенията си... ?
Митко
Новков: Е, едва ли критиката има за цел
да влияе върху литературните процеси, все пак не сме във времената на
социалистическия реализъм (смее се). Поне аз нямам това за цел, ама хич! Макар
че, бих казал, стойностната и внимателна критика успя да открои автор като
Милен Русков например, който и преди „Възвишение“ имаше два прекрасни романа –
„Джобна енциклопедия на мистериите“ и „Захвърлен в природата“. Вярно, по повод
първия се разрази спор роман ли е или не, отново във връзка с някаква награда,
не си спомням вече коя: Владимир Трендафилов отстояваше позицията, че не е, но
аз – само да отбележа – не съм съгласен с него; ала така или иначе, за
критиката Милен Русков беше забележителен писател още преди „Възвишение“ и
„Чамкория“. В този смисъл – да, изглежда сте прав, успехът на автора сякаш става
извън критиката, тя обаче е онзи стожер, който посочва стойностното дори още
преди да е разпознато от широката публика. В момента се надявам, между другото,
публиката да разпознае и оцени по достойнство един великолепен роман какъвто е „Мѣстото или Сказание за
Иракли“ на рано напусналия ни Димитър Б. Димов, който ИК „Жанет 45“ преиздаде
съвсем наскоро. А колкото до предназначенията на критиката – аз, честно казано,
не знам кои са те, вие знаете ли ги! (смее се)
А Вие как мислите, българските писатели вслушват
ли се в това, което казват критиците, следват ли напътствията, тоновете, които
задават, ако мога така да се изразя, за да създават по-добри книги, за да
надграждат в писането си? И можете ли дадете примери за това?
