понеделник, 12 март 2018 г.

Деян Енев - "Дърводелецът"


         Всяка религия учи хората да бъдат по-добри и се опитва да изгради у тях добродетели, които да им бъдат от полза и да им помагат в живота. За тази цел помагат и различните религиозни текстове, даващи примери от живота на пророци и светци. И няма да е никак пресилено, ако кажа, че подобно на религиозни текстове, разказите на Деян Енев опитват да правят четящите ги по-добри хора.
         В конкретния случай на фокус е новият му сборник „Дърводелецът“, но казаното важи като цяло за творчеството му. Дори и за обикновения читател, Деян Енев е име, което много трудно би пропуснал или не е срещал, било то в библиотеките, книжарниците или интернет. Той е сред съвременните писатели, чийто почерк е разпознаваем, а мащабът на разказа му – огромен.

         Споменатият сборник с разкази не прави отклонение от творчеството и писането му. И не е изключено някои да се заблудят, мислейки си, че щом са чели някои от книгите му и знаят за какво става въпрос, да сметнат за ненужно прочитането на тази книга. Но това, както казах, би било заблуда. Да, наистина съществува риск в процеса на четене да се стигне до една емоционална наситеност, до един вид монотонност, но това е така с почти всяка книга. Зарядът в първите няколко разказа от „Дърводелецът“ е на по-ниско ниво, в тях го няма онова рязко контрастиране, противопоставянето на различни противоположности и т.н., но това не ги прави слаби разкази. Просто са от този тип, в който детайлите говорят, носят смисъл и се превръщат в поле за размисъл отвъд рамките на текста. Последното изречение в тях, което в повечето разкази на Деян Енев е като гилотина, реже, но не фатално. Следват още няколко разказа, някои като „Предизборен клип“ и „И дойде великанът“, които са политически ангажирани (макар политиката да е само фон за разгръщането на основната идея на разказа), за да се стигне до разкази като „Последната война“, а малко след това и „Пешеходецът“, в които се вижда още по-добре добрата работа на Деян Енев. Той насочва читателското внимание към онези хора от обществото, които често остават незабележими или до такава степен са се слели с пейзажа, че са се превърнали в част от него. Те често приличат на особняци, но не са, изглеждат незначителни в социален план, но не са. Срещайки още и още такива хора в разказите, в един момент става ясно, че всъщност писателят Деян Енев прави нещо много повече от с писането си, отколкото изглежда. Разказването на истории е много повече. В определени моменти написаното произвежда и извиква човешки добродетели, учи на доброта и милосърдие, подобно на религиозните текстове. С това си умение Деян Енев изпълва писателската си длъжност със съдържание и смисъл, както го правят големите разказвачи.
         В сборника ги има и такива разкази, в които липсата на каквато и да е интрига ги осакатява сякаш. Ясно е, че не може да се очаква някаква епическа завръзка и кулминация, но въпреки това има разкази, които изглеждат чисто репортажни, отразяващи просто дадена случка, която обаче не успява да акумулира онзи силен момент, изразяващ се в постъпка или чрез думи, който да отключи емоциите и настроенията, съпътстващи повечето разкази в този сборник.
         Във втората половина има повече разкази, свързани с християнската религия (като „Клисарката“, „Добър човек“, „Коледен разказ“, „Кандилото“ и др.), които изглеждат като извадени от преден сборник на автора – „Християнски разкази“. Те не са, но това заглавие би могло да обедини немалък брой текстове на писателя. Друг основен образ, този на учителя, се появява също в няколко разказа към края на „Дърводелецът“. Най-изпъкващи са „Камъкът“, „Учителят Пугев“ и „Подготовка за зимата“.
         Освен важната смислова роля на предметите, на детайлите в повествованието, за което стана дума по-рано, друга интересна особеност е, че героите в разказите са малко, даже в повечето случаи говорим за един персонаж и случващото се около него. Това е особеност на писателя, която е в основата на тази характерна епическа наситеност в разказите му. Неведнъж и не в един критически текст за писането на Деян Енев се споменава за излизането от границите на разказа не откъм обем, а откъм смисъл и идейна натовареност, но не навсякъде се обяснява как всъщност се получава. В „Дърводелецът“  това може ясно да се види чрез два разказа – „Учителят Пугев“ и „Подготовка за зимата“. Без излишни подробности, но изпълнен с достатъчно за цял роман смисъл, текстът разказва живота и дейността на учителя Пугев до неговата смърт, разказва и това, което е оставил като следа след себе си у хората, които са го познавали. Поражда се и въпросът: трябва ли в едно произведение да има смърт на героя, за да е то по-въздействащо?
         Но ако се задълбочим повече в разказите, въпросите за критиците и за читателите ще продължат. Така за този сборник може да се каже, че оказва въздействие. Деян Енев пък ни показва, че писателят трябва да прави много повече от това просто да разказва истории.


Автор: Мехмед Атипов
"Под линия", 2018г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар