Книгата
„Свидетелски почерци на литературната история. Писателските мемоари за
българската литература между двете световни войни“ от Теодора Кашилска е
първото обстойно изследване на българската писателска мемоарна литература за
периода между двете световни войни, създавана от втората половина на 30-те
години на ХХ век до наши дни.
В обект на
изследване са превърнати многостепенните диалогични отношения между:
литературните текстове, създадени и четени в периода между двете световни
войни; литературноисторическите наративи, които ги коментират както в същия,
така и във всички последващи контексти; писателските свидетелски разкази за
литературата и литературния живот през този период; институциите, натоварени с
отговорността да четат тези текстове и да поддържат паметта за тях. Целта е да
бъде проследена писателската мемоарна литература за периода с оглед на
специфичното ѝ позициониране спрямо литературноисторическите разкази за същия времеви
отрязък.
От теоретичната база, създадена около понятията памет, свидетелство, история, литературна история и мемоари, в монографията са привлечени като високо функционални по отношение на изследвания материал тезите на Ян Асман, Алайда Асман, Пиер Нора, Пол Дж. Ийкин, Р. Дж. Колингууд и др.
