Алек Попов пише първия партизански роман след края на
комунизма и за тази задача избира един твърде нетрадиционен жанр и сюжет. В
центъра на повествованието са две сестри близначки от богато семейство, които
се врязват в партизанското движение, пленени от комунистическата идея.
Буржоазните девойки контрастират толкова силно над самите партизани, че това
води до поредица от комични ситуации и сблъсъци. За една и съща идея се събират
две противопоставящи се класи, откъдето си проличават и техните различия.
Романът има много интересна рамка.
Авторът ни посреща в днешния софийски квартал „Коньовица”, за да ни запознае с
една малка забравена уличка, която носи името на някогашна партизанска героиня,
а именно ул. „Яра Палавеева”. Въпросът, който стои пред разказвача и читателите
е как повече от двадесет години след бурните метежи на Промяната, тази улица
все още стои с партизанското си име и има ли някой, който си спомня коя е тя?
Чрез спомена на възрастната жена от номер 6, повествователят прави малка
ретроспекция и ни връща в далечната 1952 година, когато името на улицата е било
сменено с името на партизанката, загинала в борба срещу фашизма. От тук
разказвачът ни връща още малко по-напред във времето, за да проследи
последователно събитията около партизанския отряд с идването на двете сестри,
до тяхното разделяне. След това романът прескача десет години и ни прехвърля на
чужд терен – Лондон, където завършващата точка е поставена в размислите за
излъгания героизъм.
Преди
години партизанската тема е била експлоатирана много, но тук тя е поставена по
един нов нестандартен начин. Книгата е жанрово определена – приключенски роман,
който не държи на някаква историческа точност, напротив авторът още в самото
начало прави уточнение, че всяка прилика с лица е напълно случайна. Написана с
фино чувство за хумор, премерено пародирана е, играе се с митовете, например
като този, че партизаните са върли марксисти, а в същото време вярват в змейове
и вампири, както и отскачането на някои от тях вкъщи при жените си. Тази
симпатична същност на партизаните няма как да не попадне под ударите на иронията. Подобен
мотив в литературата ни не би могъл да се развие при четническото движение, свързано с възрожденския героизъм. Това по-скоро е недопустимо. В романа на
Алек Попов обаче, подобни качествени характеристики са част от самите герои. Абсурден
е и моментът, в който трябва да засвидетелстваш покъртителната мъка от смъртта
на Сталин, а да не можеш дори да пролееш сълза и това да доведе до употребата
на лютиви капки.
Освен
че авторът си позволява да се шегува с популярни на Запад марки, храни и парфюми, като ги вкарва
в екстремни ситуации, по много интелигентен начин успява да интегрира, в духа
на жанра, на пръв поглед малко смущаващи теми, отпращайки и към художественото
изкуство и по – конкретно към една от картините на сюрреалиста Салвадор Дали –
„Великият Мастурбатор”.
От
гледна точка на повествованието имаме един фиктивен разказвач, който не се
персонализира с никой от героите, говори от 3л. ед.ч. Запознанството ни с
персонажите става последователно, като във всяка следваща част се появява някой
нов. Те имат лице и характер, което ги прави разпознаваеми, като цяло не са
натоварени с някакъв драматизъм, освен Медвед и Екстра Нина, за които има
по-сериозни биографски бележки. Медвед или Спартак Галев е един от участниците
в септемврийското въстание от 1923г., след което емигрира в Русия. Завръща се в
България 1942г., а лично Георги Димитров
го убеждава да поеме командването на все още неоформеното партизанско движение.
Медвед е важна фигура в романа. Всички би трябвало да му се подчиняват, в него
партизаните виждат олицетворение на великата комунистическа идея, но всъщност
точно той е този, който най – ясно си е дал сметка за утопичността й. Така наред
със смешното е преплетена и тъжната истина за една прекрасна, хуманна идея,
използвана като платформа върху, която се настанява за дълго тоталитарно
управление в една голяма част от държавите в света. Носители и проповедници на
тази идея наистина са партизаните, същите тези със своите страхове, суеверия и
изкушения, събрани под командването на човек, който отдавна е разбрал, че
комунизмът в действителност не е това, за което се борят.
Романът
на Алек Попов не натоварва с историко – психологически размишления, нито пък натоварва чрез смъртта
на Медвед, а и останалите от отряда. Напротив, неговата смърт е поводът той да
каже откровената истина за лъжовния образ на СССР, който е не свобода, а точно
обратното – затвор. Фактът, че авторът ни прехвърля десет години по – късно и
ни предлага едно развитие в две различни посоки отново говори за
противопоставянето на идеята и резултата от комунизма, на единия и другия свят,
на свободата и липсата на избор.
Книгата
чупи канони като на фона на принципно изградения през годините в литературата
стереотип за партизанските движения, се врязват почти до катастрофа близначките,
които са от буржоазно потекло. Различни от останалата част от групата, те са
буйни и нестандартни, още в самото начало командващият отряда си дава сметка за
това и се опитва да ги върне в града. Събитията обаче се развиват така, че те
наистина се озовават в бурята на историята и дори извършват купища героизъм.
Автор: Дора Иванова
"Под линия", 2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар