Димитър Динев - "Ангелски езици"

"Ангелски езици" е роман, написан от български автор на немски език, преведен от друг човек на български. Проблемът за интеркултурния трансфер тук се наблюдава ясно. Според Любка Личева, творчеството на Динев съдържа мотива за „прогонения от рая, който чрез езика търси нова райска градина”. Човешката положеност в езика е водеща за романа. Написан от емигрант, усеща се трудността от усвояването и боравенето с новия език. Речевото поведение на героите Искрен и Светльо заема централно място в романа, което е крайно разнообразно. Също "език" е дума омоним – означава едновременно реч и анатомичен орган. Органът в романа е отрязан след научаване на интимни подробности от ревнив съпруг и после е пазен като трофей. Спори се дали Динев пренася в немското заглавие нещо от българския език или е резултат единствено от перфектното усвояване на немския. В библията, езикът на ангелите е универсален, а ние сме хора, избирайки езика, с който да си служим. Има интертекстуална връзка на романа с Библията от словото на апостол Павел – в немскоезичното заглавие е буквален цитат. И в немската култура Engelszungen се използва широко. Сакралното значение е изместено от светското. Идеята за езика се цитира в романа във всевъзможни вариации. По-сложен е въпросът с понятието "ангелски". То може да се отнася до ангелският език на любовта, в еротично-сексуален контекст, диалог между Живков и Младенов. Крайната степен на профанизиране на ангелските езици е точно езикът, отрязан от съпруга Йордан на любовника Ангел. Въпросът е до каква степен заглавието може да се пренесе от едната културна среда в другата. Сексуалните и политическите конотации в Германия и България не са еднакво добре развити. В немския език думата "ангел" има много повече значения и употреби, отколкото в българския. В българския са повече фразеологизми и ирония. Идеята, заложена в романа на Динев, би следвало да се идентифицира като стремеж към безпроблемна комуникация, както е при ангелите съвършената комуникативност според автора Сер.  

Източник: Протохристова, Клео. Записки от преддверието. Теории и практики на озаглавяването. Пловдив, 2014
Автор: Атанас Р.

"Под линия", 2015г.