Романът
на Христо Карастоянов „Една и съща нощ”, с подзаглавие „Дневник на един роман”
излиза през 2014 година, като към момента (29.5.2015 г.) това е двадесет и седмия роман на
автора[1]. Като жанр може да се определи като
политически или исторически, разделен на общо шест части, последната от която е
озаглавена „Часът на смъртта”. Сам
по себе си, той съдържа всички основни белези на постмодерното писане, макар да
описва моменти, случили се в първата четвърт на ХХ век. В него са отразени
множество разговори между известния поет Гео Милев и неговия приятел Шейтанов,
събития, случили се около тях, като същевременно са намесени и много лица,
действително съществуващи в обкръжението им по онова време. Но събитията не са
представени последователно, в единен и праволинеен текст, а целият роман е изграден по
нов, иновативен начин,
по който се изграждат и повечето произведения, принадлежащи на
постмодернизма.
Христо
Карастоянов е роден пред 1950 година, следователно не е бил пряк свидетел на
събитията, описани от него в романа. Те се случват около четвърт век преди
това. От този факт може да се постави под съмнение достоверността на
поднесената информация, макар че голяма част от фактите са общоприети от
историческата наука – имената на децата, съпругата и бащата на Гео, годините и
войните, случили се тогава, участието на поета в ред събития, участието на
властта в живота на хората, строгата цензура, атентатът в църквата „Света
Неделя”, създаването на списание „Пламък”. Всички тези достоверно описани в
романа факти спомагат на Карастоянов да се утвърди не просто като изкусен
разказвач, а и като познавач на историята от първата четвърт на ХХ век.
Разговорите, проведени между протагонистите в романа са изцяло адекватни в
пространствено-времевия континиум, както и описаните събития. Съмнението в
достоверността произлиза също и от използваните фрази като „трябва да си е
помислил, сигурно си е го е помислил...” (Карастоянов 2014: 9), както и
по-късно появилите се в романа електронни писма на автора до директор Янев, в
които го пита за датата на смъртта на Мила, след неуспешното му търсене в
глобалната мрежа (Карастоянов, 2014: 241) – а всички са наясно, че в мрежата
може да се публикува информация, която не е официално потвърдена – един
от белезите на постмодернизма.
Подзаглавието
„дневник на един роман” е изцяло адекватно с оглед на повествованието – Карастоянов
е отбелязвал всяка дата, година и какъв ден от седмицата е, когато пише
съответната част от книгата. То не е обвързано по никакъв начин със сюжета,
романът е писан в периода 2013-2014 година според „дневника”. Колкото до
заглавието, то остава до известна степен енигматично, но може да се
интерпретира със събитията от последните страници: „по едни и същи места и по
една и съща причина; газели една и съща кал под един и същ сив майски дъжд,
събрани от един и същ кошмар...” (Карастоянов, 2014: 306). Като постмодерен
роман, „Една и съща нощ” притежава фрагментарност, хаотичност, прескачане от
едно време в друго. Последното много ясно е илюстрирано както чрез множеството
ретроспекции със събитията, случили се около поета Гео Милев и анархиста
Шейтанов, така и изненадващото идване „днес”, с размислите на самия автор,
неговата комуникация по електронната поща по повор проучванията му, също и едно
прескачане в 1973 година (на стр. 269). Хаосът се наблюдава през целия роман,
като още в началото едно изречение остава незавършено по средата на едната
страница и продължава в края на другата (29-30) – междувременно са вмъкнати други
разсъждения, отклоняващи вниманието на читателя – също белези на постмодерния
роман. Повествованието не върви праволинейно, а хаотично – има ентропия. Този
на пръв поглед хаос без връзка, в действителност има такава, но тя става ясна
по-нататък в изложението и с известна доза въображение от страна на читателя.
Друга
интересна особеност на романа на Карастоянов (впрочем особеност на повечето
съвременни романи), е липсата на каквато и да била цензура по отношение на
вулгаризмите. Всякакъв род псувни, квалификации от типа „курва, педераст,
мръсен задник” и прочие са поднесени в прав текст, което е недопустимо с оглед
липсата на ограничителна възраст и родителски контрол на читателя. Самото
заглавие също не подсеща за какво се разказва в романа, и е напълно възможно
непълнолетно дете да посегне към него.
Преводът
на чуждите фрази също е интересен за отбелязване от критическа гледна точка. В
класическите текстове, всички думи и фрази на чужд език би следвало под линия
да са преведени на български, но в романа на Карастоянов тази тенденция не е
изпълнена изцяло. Има и преведени изрази (напр. на 68 стр.), но има и цели
абзаци, чиито преводи липсват и отново дезориентират читателя. Освен това, би
следвало чуждите думи да се изписват на съответния език – неточност, която също
се наблюдава в повествованието: “бон
жур” (59) и „оревоар” (69) е по-приемливо да се поднесат като
„Bon jour” и “Au revoir”, със съответния
превод. Бележките под линия (напр. на с. 80) не е уточнено от кого са – автор,
редактор, преводач.
В
романа са застъпени и множество проблеми, актуални както тогава (първата
четвърт на ХХ век), така и днес. Народът е масово недоволен от правителството,
иска управниците да бъдат осъдени, не малко са и желаещите да „взривят
министерството” – също както и Шейтанов, конфликтът между родители и деца също е актуален. Авторът
се намесва активно в текста, вмъква мисли и преживявания около самото му
писане, дори начини, чрез които е черпил информация за описваните събития. Това е още един белег на постмодернистичното писане,
което всъщност далеч не започва с Карастоянов.
Романът
„Една и съща нощ”, с всичките си достойнства на увлекателно и информативно
четиво, както и с всичките по-горе описани особености, изцяло се припокрива с
представите за постмодерния роман. Тенденциите на този вид писане ясно се
открояват в хода на повествованието, и самият роман представя историческите
събития такива, каквито са били, по един нов и интересен за усвояване
начин – с всичките диалози, беседи, размишления на протагонистите – нещо
различно от простото изреждане на фактология в учебниците и специализираната
литература. Достоен е да заеме предни позиции в класациите за съвременната
литература именно заради тази новост, предложена от Карастоянов.
Източници:
Карастоянов,
Христо. Една и съща нощ. Дневник на един
роман. ИК „Жанет 45”, Пловдив, 2014
Карастоянов,
Христо. (статия).
Последен достъп на 29.05.2015 г. от Wikipedia: http://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Карастоянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар