„Нед, това е само в главите ни! Да си го видял в природата? Един цвят
да забранява на друг цвят? Зеленото да се подчинява на червеното? Или един звук
да забранява на друг звук? Разруши тоя свят на забрани, това са човешки
окови! Само така ще напишеш голямата си
музика.”[1]
Световната литература притежава богат списък от имена на книги,
чиито автори създават поредица от антиутопични светове – проекция на една възможна въображаема историческа реализация обговаряща опитите за „социално
инжинерство” и универсализиране на човешката единица. Известни още като романи-предупреждения,
значението на този тип литература се реализира в отрицателно оценъчен план на
утопията. С други думи, разкриват опакото на един „идеален” обществен строй на
всеобщо равенство и благоденствие, какъвто ни предлага Томас Мор в „Утопия”,
например. Строй, който
е осмислен като пълна деперсонализация и подчинение, от страна на човека, на „огромната
обществена машина”.
Романът на Недялко Славов „432
херца” не съставя подобна проекция в бъдещето, а се опира на реален исторически
факт от миналото. През 1939г. Гьобелс нарежда всички да пренастроят тона „ла”
на 440 херца, а не на 432 херца, каквато е естествената настройка на
вибрацията, застъпена в принципа на Златната пропорция. През 1953г. Международната
организация по стандартизация приема постановлението на министъра на
пропагандата и така за всички страни е въведена новата „стандартицазия”, а точката
на баланс в природата – променена. Въпросите за манипулацията и опитите да се влияе на човечеството, не
просто през изкуството, а през възприятията, e един от основните мотиви в книгата. Авторът умишелно избягва да
разгърне историческия факт и не задълбава в исторически биографизъм. За сметка
на това умело използва реалистичното, за да го метафоризира и създаде своя
гениален музикант, който ще бъде изправен пред трудния избор за съдбата на творението. Недялко Славов е един от скромния сбор
писатели, които не просто признават, а изповядват тезата, че творецът – като
такъв – е само носител и продължител на нещо божествено, над което няма Право.
Тази концепция е заложена в книгата му, затова и гениалния пианист ще бъде
изправен пред предизвикателството, което му поднася регламента на „системата”.
Романът е ценно явление за българската литература, не само защото
надхвърля тесните рамки на национално-битовото и не задълбава в травматични
фиксации свързани с нашата история. В центъра на художествения текст са положени
екзистенциални въпроси: какво се случва,
когато същинското божие творение – човекът – се опита да промени естествената
си принадлежност; в какво се изродява изкуството – сведено до масовостта и
новата религия на улицата? Напоследък все повече се говори за глобализъм и за
това, че националностите нямат значение, проповядвайки ни циничен
универсализъм. Тази линия от книгата, Славов отново поднася с характерния за
него метафоричен език и способност да
въплъщава в хора, птици, природни явления - смисли. Мушитрънките – пилето
на глобализма, на „единното световно птичепеене”, е избраното при обсъждане
на проект на градската флора. Представете си: дизайнерски град, по модел на кураторка и иноватист!
Сатиричен
тон държи книгата от началото до края, уместно пресичан от сериозността на
внедрения авторов размисъл за смъртта, липсата на полет и страст в любовта и изкуството.
Цялото повествование се движи като театрален спектакъл, окарикатуряващ
интелектуалните соаретата в буржоазния дом на видната риститутка Елза. На
вечерите, които организира, присъстват различни представители на културния слой
интелектуалци: поети, писатели, галеристи, артисти, крупни бизнесмени. Това,
което Недялко Славов изгражда с книгата си наподобява менипова сатира. Тази сатира имитира
ежедневната естествена среда и нейния социален фон, където персонажите водят
разговор с езика и жаргона на своето време. В този похват липсват
психологически характери, персонажите са сведени до описание с няколко думи: „интелектуална проза, която се интересуване
толкова от човешкия характер като такива, колкото от идеите и представите на различни човешки
типове, предсатвени предимно в комичко-сатирична светлина.” [2]Хубенова.
Сатирата е насочена към
окарикатуряване на хай-лайфа, гостите се разобличават в разговорите си, като
повърхностни безинтересни, макар и част от артистичната среда. Единственият съществен
разговор, който бива проведен на едно от интелектуалните събития е от страна на
George, който споделя
малко известния факт за скриването на Вердиевото „ла”. На фона на всеобщата
смутеност, тишината е нарушена от идиотския въпорос на господин Фарук: „Госпожо Елза?...Туй коте
живо ли е?”.[3] Галещ сиамския котарак от стенния календар в гостната, абсурдният въпрос на господин Фарук предизвиква кикот и хилещи се ревове. Успоредно с това, талантливият музикант Нед е единственият изцяло изграден психологически персонаж, с който авторът "противопоставя живия човек срещу съчленените от нищото хора" (Недялко Славов).
Чудноват и приказен, в поетичен дори се
превръща тонът на Недялко Славов, когато трябва да ни пренесе в онзи нереален момент от божественото
провидение на своя музикант: „Дъждът се
приближи като човек. Мълчалив и висок до небето, спря пред вратата. Сякаш чакаше
да му отворят. Нед изтръпна. Обзе го метафизично усещане – като космически
полъх, като религиозно прояснение.”[4]
Омагьосан от чудото, дъждът диктуваа своя божествен съпровод в ума и сърцето на своя избраник, но талантливия
музикант не намира съответствието на звуците в пианото: „Не и не! Не се получаваше. Дъждът диктуваше едно, но пианото
недоумяваше като дете, не го разбираше.” [5] Този
е моментът, в който е реализирана една от прекрасните метафори на Недялко
Славов. Писателят споделя в едно интервю по повод книгата „грешно ни
настроиха”. Това е и една от причините да се доближи романът към антиутопичните
книги. Изобразил едно, затъпило сетивата си общество, превърнало изкуството в
универсален и масов продукт, от който да се печели, а талантът – „кредитиран и хищноолихвен” – човекът, всъщност е изгубил усетът и връзката с космическата си принадлежност. Иронията
неизменно следва книгата. Цивилизацията е еволюирала до изкуствено създадена и
наложена система от правила, чиито опровержения се считат за бойкот и
престъпление, а са заложени изначално. По природа. По Божие сътворение. Романът
на Славов е книга за героизма, този в който се отстоява правотата и истината. А
истината е, че човек е част от Вселената – ражда се в нея, изгражда се, трепти
и се разгражда. 440 херца е програмиран код, който не отговаря на естеството и
комуто човечеството не принадлежи.
Прав е Андрей Захариев, българската литература наистина има нужда от тази книга. Едната причина намирам в художествеността. Замисълът на романа не се превръща в конспиративно криминале, а остава чиста, висока, художествена линия, доближила се, философски и идейно, до световната литература. "432 херца" е книга за сключените договори, за компромисите, които правим с убежденията и вярата в правотата си. Но и за достойните ни избори.
Прав е Андрей Захариев, българската литература наистина има нужда от тази книга. Едната причина намирам в художествеността. Замисълът на романа не се превръща в конспиративно криминале, а остава чиста, висока, художествена линия, доближила се, философски и идейно, до световната литература. "432 херца" е книга за сключените договори, за компромисите, които правим с убежденията и вярата в правотата си. Но и за достойните ни избори.
Автор: Дора Иванова
"Под линия", 2015
Позоваването на podliniq.blogspot.com е задължително!
Няма коментари:
Публикуване на коментар