„На
кого е нужна истината?“
В структурно отношение тази книга е
съставена от пет части, които съдържат в себе си определен брой глави. Така,
проследяването живота на героите се превръща сякаш в сглобяване на парчета, за
да се съгради целостта на книгата. Всеки от героите има добре изградена своя
идентичност, своя същност, като нейното развитие във времето се проследява
последователно в повествованието. Все пак могат да се определят като главни
Калина и Георги, а всички останали, с техните си истории, са в периферията и
присъстват като разклонения в животите на основните действащи лица. Още в
началото има прехвърляне от един епизод от живота на Георги в друг, което има
за цел да създаде свръзка със споменати хора, появяващи се в събитията. Създава
се усещането, че историята е някак разхвърлена, разпадната, но с нейното
развитие, тя се подрежда и сглобява.
Една
от основните теми, застъпени в книгата, е тази за рушащата сила на истината, за
последствията от нейното разкриване.
„Истината разглобява всичко, до което се
докосне и не се интересува кой ще го сглоби.“
Повествователят дори задава въпроси,
търсейки смисъла от нея:
„И дали не е за предпочитане да живееш в
измислен сюжет, отколкото в истински? Каква е ползата от истината, щом в нея
няма внушаващ сюжет?“
Изглежда сякаш тя е разрушаващия
елемент, който прави целия сюжет разпаднат и постепенно се гради покрай
въпросите около нея и покрай любовта. Тя е движещата градивна сила. На много
места тя е представена по един симпатичен и насмешлив начин, който приляга на
предварително зададената чрез заглавието обвързаност с лятото.
„Истината разглобява романтичните сюжети,
без които човешкият живот трудно може да бъде събран.“
Реализмът и трезвото приемане на
действителността разрушават опиянението, разрушават фантазното, романтичното и,
до някъде, замъгленото виждане, съпътстващо красивите любовни сюжети. На две
отделни места в книгата има две изречения, които се повтарят, като целта на
автора навярно е да наблегне върху тях: „Истината
за нещата. Кому е нужна тя?“.
Личи
си, че авторът има богати наблюдения за живота по време на социализма и ги
използва, тъй като повечето от действията в книгата се развиват предимно
тогава. На места в книгата борави с изрази и фразеологизми от това време. И с
определения като: „ментално изостанали
хора“; „чугунените глави в партията“; „скудоумната паплач“ и прочие,
прозира неговата негативна нагласа към управляващата маса от онова време.
Долавя се един упрек към идеологията на социализма, която се отразява зле на „бедните хорица“.
Някои
от споменатите лица в книгата са реални личности, притежаващи известна
популярност, но техните истински имена са умишлено спестени. Вместо това,
авторът ги назовава като „Първия“,
„Стратега“, „дъщерята на Първия, която почина внезапно“, „авторът на текста за
фашизма“, „човек, на когото стиховете известно време не бяха публикувани“. Мотивите
за това авторово решение биха станали ясни единствено от отговор от самия него,
в противен случай, всичко би било в сферата на догадките.
Иначе
повествованието е третолично. Въпреки това, повествователят се стреми да
представи историите на различните герои, които се замесват, като почти не си
позволява да прави някакви отклонения или да взима нечия страна. Пейзажът не е
подробно описан, а само са щрихирани някои елементи, като се набляга на самите
събития, без излишно описание на заобикалящата среда и детайлите. Така сюжетът
придобива динамичност, което кара възприемателя да се захласне по написаното.
Авторът използва голям брой глаголи и по-малко епитети и метафори. Залага се на
реалиситичното представяне на действията, динамизиращи се в течение на
повествованието.
В
крайна сметка, от търсенето на истината през целия си живот, Георги стига до
въпросът: „ има ли Някой, който е
отговорен за тяхната съдба, Някой, който знае какво прави?“. И достига до
извода, че „има Някой, само че Той не
знае какво прави“.
Другото
нещо, което Георги търси, е Естеството. Това е онова състояние на духа, което
улавя вибрациите на света, така да се каже, състоянието, в което човек е
най-близо до истината и до смисъла на съществуването, до покоя и помирението.
Интересен за отбелязване е и фактът, че този мотив за Естеството се среща и в
книгата „Шлеп в пустинята“ от същия автор.
Финалът
на тази книга може да се определи като отворен. Той съдържа така характерния за
цялата книга реализъм. Все пак се забелязват нотки, подсказващи за щастливото
развитие в отношенията на главните герои.
Това
е книга и за човешките неща, за обикновеното битие, което изглежда лесно и
просто, но дълбоко в себе си крие много истина и философия. За „миткането“ на
хората в опита им да срещнат Естеството.
Автор: Мехмед Атипов
"Под линия", 2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар