Романът „Елените” излиза 1998 г. изпод перото на утвърдилия
се като литературен историк и критик Светлозар Игов. Възникването на замисъла
за романа авторът свързва с един свой спомен: „Седях
в едно крайбрежно заведение на морето в очакване на случаен превоз, защото не
ми се ходеше пеша в още горещия ден до града. Тогава забелязах камиона с
покрита с брезент каросерия, какъвто е описан в романа и ми хрумна, че мога тайно
да се метна на него и да скоча незабелязан в града на някой светофар. Но - за
разлика от героя - не го направих” (Игов 2014). Така започва романът – със
скока на един млад мъж в неизвестното.
В центъра на творбата е главният герой, момче, което изживява
прехода между юношеството и зрелостта си. Навлизането му в суровия свят се
осъществява чрез редица приключения и препятствия, най-често свързани с
пътувания и любовни трепети. Основният въпрос, който се поставя в романа, е възможно ли е
безпроблемното съществуването на младия човек, успял да изгради и съхрани в
себе си морални ценности, в краевековното десетилетие на XX век у нас. Съдейки по романа на Игов,
това се превръща в неосъществима цел, защото младостта и идеалите не
съжителстват с низките страсти и пошлостта на времето. Героят се превръща в
жертва на света, който го заобикаля.
Творбата на Игов притежава някои от характерните белези на
образователния роман, който се развива през XVII – XIX век в Западна Европа. Проблемен център в този тип
романи е младостта, която „в модерния социум
присъства като специфично маркирана идеологема” (Протохристова 2008:
113). Капиталистическата система на модерността разрушава връзките между поколенията
и младият човек в романите е принуден да опознава света около себе си сам.
Адаптирането му към колектива е свързано с преминаване през редица изпитания,
които имат за цел оформянето на неговия светоглед и характер. Героят на Игов се
доближава до типа персонаж, характерен за образователния роман. Младежът е
загубил родителите си, и то във важен период от живота си – преди
кандидатстването си в университет, събитие, което обикновено се свързва с нов
етап от развитието на младия човек. Пред прага на същинския живот момчето се
оказва съвсем само, изправено пред предизвикателствата на времето.
В романа Игов използва изповедно повествование в 1 л. ед. ч., за да даде възможност
на читателя максимално да се доближи до мислите и чувствата на героя. Интересна
особеност е и фактът, че героят-разказвач остава неназован през целия роман,
като по този начин се превръща в тайнствена фигура, която разкрива съкровените
кътчета на своята душата – едно от многото авторови решения, изиграващи ключова
роля за нееднозначното възприемане на творбата.
В „Елените” липсват препратки към конкретно историческо
време от българската история, но можем да предположим, че героят изживява своята младост в краевековното
десетилетие на XX век, характеризиращо
се с липса на морални ценности и вулгарна разкрепостеност. В тази „социална
джунгла” (Сухиванов 2011), в която оцеляват само най-находчивите и смелите ,
младото момче решава да предприеме авантюрно пътуване към неизвестното, което
го откъсва от омърсения и лъжовен свят на големия град. Действената природа и
буйният му нрав (доказателство, за които е скокът му в непознатия камион) го
доближават до типа герой в образователния роман, в който главното действащо
лице „не е страдателен субект на съдбата си, а активен участник във
взаимоотношенията с предизвикателствата на света” (Протохристова 2008: 118). Така
персонажът на Игов, воден от разочарованието след раздялата с любимото момиче –
Елена, достига до тайнственото място, носещо името „Елените”
Игов споделя, че най-трудната му задача около написването на
романа е била изграждането на пространството „Елените”. Авторът пише „Исках да създам у читателя
впечатление на неяснота по отношение на това дали героят попада наистина в
някакъв затънтен ловен резерват, където прекарва три години […] или
това място е само някакъв сън или блян, или пък чиста измислица” (Игов 2014). Загадъчното
пространство притежава специфични черти, от една страна, то е напълно изолирано
от външния свят, но от друга, лесно бива открито от „началници”, ловджии и хора
със съмнителни морални ценности. Наблюдава се рязко противопоставяне между
тишината на девствената природа и шума от гуляите на посетителите. Сцените с
танцуващи полуголи момичета и ловци убийци силно контрастират на изящния стил
на романа и романтичното светоусещане на героя. Горският рай се превръща в
арена на гнусотата и пошлостта, а младото момче става неволен свидетел на това.
В
образователния роман събитията „имат предназначението да спомогнат за
формирането и узряването на личността и за окончателното определяне на характера”
(Протохристова 2008: 117). Изпитанията, през които трябва да премине героя по
време на пребиваването си в „Елените”, са посещенията на „началници” от града,
както ги нарича стопанката, баба Ивана. От самото определение става ясно, че
това са хора с влиятелни позиции в обществото, които търсят уединение за своите
порочни веселби и гуляи. Първото посещение изненадва разказвача в късна есен и
нарушава хармонията в райското място.”Началниците” са двама мъже, придружавани
от две млади момичета. Оказва се обаче, че „новите господари са […] старите,
с леко променени костюми и прически”, „все същите мутри” (Игов 1998: 58). Игов
прокарва идеята, че българският преход от 90-те години се ръководи от същите
фигури, които управляват и преди промените от 1989 г. Новото време е заблуда,
илюзия, създадена от обществото. Героят преминава успешно през това изпитание,
като остава безразличен към просташката музика, алкохола и развратните танци на
момичетата. Той възприема срещата с тези хора като доказателство, че светът
извън тайнственото място на стопанството не е претърпял развитие.
Второто
посещение на „пришълци” в „Елените” се случва през последната зима от
пребиваването на героя-разказвач в загадъчния дворец. Този път посетителите са
повече – шестима мъже и три жени, дошли, за да ловуват сред дивата природа на
резервата. Пристигат с хеликоптер, описан от героя като „отвратително на цвят
мазно туловище” (Игов 1998: 86), добре въоръжени и жадни за зрелища. Ловът
започва още на следващия ден, а гледката на мъртвите животни разтърсва героя. В
очите им той вижда застинали човешки погледи. В кулминация на кървавия маскарад,
съпроводена с „див кикот” и „викове”, се превръща запалването на живо прасе.
Младежът е отвратен до такава степен, че загубва съзнание. Кръвожадната банда
скоро напуска „Елените”, но кошмарите и споменът за открития човешки труп в
гората след лова не дават покой на младия мъж, който си дава сметка, че
изживеният ужас не е просто злокобна тайна, а знак, че човек не може да избяга
от свирепата действителност. Злото в света има силата да достигне и до
най-чистите и отдалечени места и човек няма как да спре това. „Началниците” и
„силните на деня”, носещи маски на благоприличие в общество, търсят места като
резервата, за да извършват престъпленията си безнаказано и да се отдават на разврат и пошлост.
Заниманието,
което най-силно повлиява изграждането на личностни качества у героя по времето
на престоя му в „Елените”, е четенето. В библиотеката на двореца е събрана
огромна част от световната литературна класика – Омир, Шекспир, Данте, Рабле,
Балзак, както и много нехудожествени текстове, а „заглавията, които героят
поглъща едно след друго, „конспектират” фундамента, върху който израства всеки
ерудит” (Сухиванов 2008: 3). Младежът посвещава и огромна част от времето си на
съзерцание на природата, заобикаляща стопанството. В негово ежедневие се
превръщат дългите разходки из горите около резервата и плуването в езерото. Аристократичното
безделие му дава възможност да наблюдава картини и детайли, благодарение на
които да възвърне вътрешния си мир.
Основната
тема в романа „Елените” е любовта. Тя неминуемо съпътства всяка младост и
оказва своето влияние за изграждането на светоусета и характера у младия човек,
особено ако е трагична, каквато Игов смята, че е истинската „литературна”
любов: „трагизъм на любовта в литературата не е случаен […] като висшата форма на единение между
хората [любовта] трябва да преодолява всичко, което я разединява” (Игов
2014). Първата голяма любов на героя-разказвач от романа е Елена, момичето, в
което той се влюбва истински и всеотдайно по време на едно от пътуванията си до
Пловдив. Елена се превръща в извор на радост и щастие за младежа. Заедно с нея
той изживява мигове на споделено блаженство и удовлетворение от сладострастието
на взаимната любов. Спонтанното й изчезване преобръща света на героя, объркан и
отчаян той се впуска в пътуването, което го отвежда до „Елените”.
Изчезването
на Елена и семейството й е своеобразен израз на времето, в което се развива
действието. Цинизмът и потъпканите надежди карат много хора да потърсят шанс за
по-добър живот далеч от страната. Може би фамилията на Елена става жертва на развиващото се демократично общество,
раждащо престъпност и задкулисни интриги. Това допускане влиза в противоречие с
възгледите на героя-разказвач за света и любовта, защото според него нищо не би
могло да помрачи любовта между него и Елена („нищо не можеше да ни засегне от
света извън нас, дори редките му зли агресии се превръщаха в леки драскотини,
които мигом зарастваха под усмивките на обичта ни” (Игов 1998: 212). Човек,
замаян от първите любовни трепети, се чувства недосегаем за злото, но това се оказва
фалшива илюзия. Времето и обществените порядки пречупват красивото и стойностното
в света, убиват и смачкват любовта, идеалите и възвишените стремежи на
младостта. Шокът, който героят изживява от изчезването на Елена, се дължи на
тоталното разминаване между представа и реалност в неговото съзнание. Раздялата
с първата голяма любов за героя е един от много уроци по пътя на съзряването
му.
След завръщането си от „Елените” героят има
връзки с други жени, които не успяват да оставят следа в живота му. Открояват
се обаче разказите му за Мария и Дели. И двете по-възрастни от него и омъжени.
Чрез техните образи в романа се прокарва идеята за разрушените семейни
ценности, жената се е превърнала в меркантилна кариеристка със свой бизнес, а
мъжът не се интересува от изневерите й, стига и тя да не се намесва в неговите.
Отношенията на младежа с двете жени не продължават дълго, но те са му
необходими, за да оцени чистотата на истинското любовно чувство, което скоро
отново го спохожда – втората Елена. Новата любов се появява в етап от живота на
героя, в който той вече е готов за нея, преминал е през множество изпитания, за
да достигне до истината за обичта между двама души, която споделя в своята
изповед: „Мислех, че любовта си отива заедно с жената, която вече я няма. Но
любовта не си отива, а се появява в отсъствието […] любовта не е изчезване на мен в другия и на
другия в мен, а раздяла и среща с другия, среща на двама, а не сливане в едно
(Игов 1998: 267).
Произведението
на Игов се различава от образователния роман по своя финал. Романът „Елените” завършва
с мистификация, от която става ясно, че героят-разказвач е мъртъв, а ръкописът
му е предаден на критик, който да го публикува. Това прави творбата
съдържателно завършена, особеност, която не е характерна за образователния роман
от западноевропейски тип, понеже романът за изграждането на младия човек „игнорира
съществени моменти от живота на личността и не притежава истински финал […] краят
на образователния роман е всъщност началото на същинския живот на героя. Затова
традиционният образователен роман изисква щастлив край или поне финал, който
изключва непоправими провали или нещастия. Изключена е очевидно и смъртта на
героя” (Протохристова 2008: 118). Животът на младия мъж в „Елените” приключва в
края на романа и това лишава от смисъл изпитанията и перипетиите, през които
преминава той в романовото действие. Смъртта му остава загадка, подобно на
изчезването на Елена и семейството й.
Оказва
се, че безпроблемното съществуване на младия човек в „тъмните” години от края
на века е невъзможно. Творбата на Игов е своеобразен неслучил се образователен
роман, защото през колкото и изпитания
да премине героят, той никога няма да е подготвен за насилието и цинизма, които
го очакват в жестокия свят. Неумението му да се адаптира към порядките довежда
до неговата неясна смърт.
ЦИТИРАНА
ЛИТЕРАТУРА
Игов 1998: Игов, С. Елените. Пловдив: „Жанет-45”, 1998.
Игов 2014: Игов, С. За възникването на „Елените”. //
Вътрешни пейзажи. Електронно издателство LiterNet,
06.07.2014, <
http://liternet.bg/publish/sigov/vytreshni-pejzazhi/elenite.htm > (22.07.2015).
Протохристова 2008: Протохристова, К. Западноевропейска литература. Пловдив:
Летера, 2008
Сухиванов 2008: Сухиванов, И. Елените. Десет години по-късно. // Култура,
2008, № 40, с. 3.
Сухиванов 2011: „Елените”, или за поредното изгубено българско време. // Електронно
издателство LiterNet , 21.01.2011,
"Под линия", 2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар