Галин Никифоров - "Лисицата"

Добавете надпис

Последният роман на Галин Никифоров е смесица от мистика и философия, реалност и фантазно. Разгърнал действието върху няколко времеви оси, авторът изгражда един интересен и много любопитен сюжет, който развежда читателя из исторически епохи и места, като действието преминава през различни локации на два континента. Двата основни персонажа в романа са натоварени с множество общочовешки и екзистенциални кризи, като пътя на всеки от тях поотделно, а също така и общият им път, е белязан със знака на обречения. Онзи, чиято душа страда и не намира покой, но не след смъртта, а  приживе. Всеки персонаж носи своите дълбоки рани и белезите от тях като персонален кръст, всеки от тях отъпква пътя към собствената си Голгота, за да се пречисти и прероди в нов човек, за да намери покой душата му.

В структурно отношение романът е изграден от пролог, девет глави и епилог, има

рамкирана структура. Действието започва и свършва на едно и също място с разлика от няколко века. Прави впечатление, че при назоваването на топосите в началото на всяка от главите се посочва само държавата, евентуално някаква област, и година. Конкретното населено място е обозначено просто с буква. Изключение прави само 4 глава, където ясно е посочено, че действието се развива във Флоренция – 16 век.

 Началото на историята се полага в Килкени, Ирландия, в първата година на четиринайстото
столетие от н.е. с раждането на едно дете, което осиротява още в първите минути от своя живот, като това предначертава бъдещата му съдба. Наречено е Нора – главният женски персонаж в романа. В последствие действието се прехвърля в наши дни в България. Градът е просто В. Главното действащо лице тук е психологът Виктор Трейман, който работи като сътрудник в полицията. От тук тръгва криминалната нишка в книгата. Работейки по случай, той се сблъсква с ексцентричната Нора Волпе, която е главно действащо лице в паралелната сюжетна линия. Линия, която в отделните глави, които са и посветени, проследява животът на своята героиня в различните му етапи: детство, съзряване, младост и зрялост. Защо и как се преплитат съдбите им? Кое е общото между тях, когато помежду им висят столетия?

На пръв поглед романът може да бъде определен като криминален, с фантастични елементи. Но при един по-задълбочен прочит се вижда, че текстът поставя откровено философски и екзистенциални въпроси. Способен ли е човек да прости нещо толкова страшно като убийството на невинността и последвалата от това реална смърт? Може ли една майка да прежали детето си и на какво е готова, за да намери душата му покой? Колко физическа болка може да понесе един човек и колко вина може да носи в душата си? Отмъстената невинност дава ли покой на ума и тялото? Може ли безсмъртието да ни направи щастливи и готови ли сме да платим цената? За прошката, за самотата, за любовта, за вярата, за споделения живот и за пропуснатия.

Романът изобилства от научни термини и факти от разнородни области на науката и културата, които обаче, вмъкнати на точните места, с бележки под линия внасят екзотика и цвят в текста. Без това да го превръща в скучно и сухо четиво. Има разнообразни акценти върху изкуството: книги,  картини, музика и поезия. Като се почне с личните предпочитанията на героите и се стигне до случайни, а може би и не чак толкова, фонови изпълнения или текстове. Това придава определен поетичен оттенък на някои части от текста. Много добър пример за това е главата, в която действието се развива в Япония. Музикалният фон също е богат: Savage garden “To the moon and back; Маурицио Мастрини (пианист), Майлс Дейвис (Call it anything), Антонио Вивалди,  Йохан Себастиан Бах, Брад Делп „Бостън“; Миси Елиът “Work it”, Йо-Йо Ма - кратка музикална поема „Картини от люлеещия се свят“, Стинг с „Пустинна роза“. Създадена е прекрасна еклектика от стилове и културни пластове, от епохи, а науката е преведена на разбираем език, което прави текста любопитен и дори образователен.

Дедукция и ерудиция – това са основните средства, с които работи главният герой. А Нора – тя е носител на историческата памет за събития и личности, погледнати не през призмата на исторически-обективното, а през личното, през интимното. Повторното и раждане след пиенето на лисича кръв, обърнатата перспектива, обратно течащото време – умирайки, тя се ражда отново и този път е завинаги.

Романът разказва за вечното търсене на смисъла, за необходимостта да намерим онзи, който да ни направи завършени. Действието на Нора започва в 14 век и свършва днес, изравнявайки се с битието на Виктор. А неговата история обхваща само няколко месеца – разследването на едно убийство и последвалите разкрития по него. Но реалната история на героя в действителност обхваща години. С многократните реминисценции под формата на сънища ни се разказва целият му живот. Нора извървява много дълъг път. Тя пътува през различни епохи, идва от миналото, за да намери покой в настоящето. Докато Виктор – тръгва от тук и сега и извървява обратния път към детството си, в пряк и преносен смисъл, където се крие най-страшната му тайна.

Една история за сребърните капчици болка и гласа на вината.



Автор: Нина Йорданова
"Под линия", 2016





* Съдържанието на този уеб сайт е под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права!