„Всъщност друго
исках да ви кажа. Те, тези дебелооки и ненаситни хитреци, срещу които напразно
крещим всяка вечер, те окрадоха младостта ни и живота ни. Те ни развращават, те
ни натикаха в собствената им мръсотия, те не искат да бъдем други, те не ни
пускат... те не ни дават да бъдем други!“ (Зарев, 2015: 317)
Още преди да бъде издадена, тази
книга тръгна със силна заявка, като се говореше, че Владимир Зарев пише книга
за протестите срещу правителството от началото на 2013 година. Нещо, което
самият писател също е загатвал. Това е така, но „Орлов Мост“ не е само книга за
протестите и трябва да се акцентира по-подробно и върху други аспекти от нея.
Протестните действия от онази зима
се представят в стил, който сякаш ги анализира, като оценка, коментар върху
политическата ситуация в страната, който е изваден от някакъв публицистичен
текст в периодично издание. По внушителен начин протестите се „изразяват“ и
допълват чрез чат дискусиите, които водят протестиращите и които читателят
вижда само когато главната героиня Юлия влезе (понякога, без да участва и пише
коментари), където могат да бъдат разпознати авторовото мнение и емоции, където
той може да изрази своето възмущение, отвращение и ненавист към управляващите,
вплитайки всичко това в коментарите и заставайки зад маската на участниците. Това навява на мисълта, че
енергията, която хората трябва да излеят на улиците, на мостовете и пред
парламента, да изразят недоволството си чрез публичен протест, сякаш се
изхабява някъде в необятното интернет пространство, някъде във форумите, без да
има конкретен смисъл от тази форма на активност. „Протестърите“ също така
цитират действителни статии, публикувани във вестниците, споменават се познати
имена, заглавия и дати дори, което подсказва за достоверността, към която се
стреми авторът.
Но това във връзка с представянето
на протестите, с тяхното изражение като фон на иначе основната сюжетна линия,
свързана с главните герои Павел и Юлия, с тяхното минало и настояще.
Повествованието въвлича директно в техните животи, тяхното битие, мисли,
състояния и чувства. Двамата са като два противоположни свята, включват се с
различни убеждения в протестните действия и имат свои разбирания за ситуацията
в държавата. Ако Павел е отражение на тъмната, неясна, задкулисна и донякъде
покварена част от тълпата и за него е ясно, че хората с пари и власт са тези,
които управляват и направляват почти всичко, Юлия се отдава на каузата, готова
е и прави жертви за идеята и подбудите ѝ са силни и искрени, макар в някои
моменти да изглежда объркана. Ако в началото са представени на читателя като
скици върху бели платна, за които все още не се знае кой знае колко, то с
напредване на страниците, авторът добавя различните багри от тяхното минало, от
нюансите, които нанася върху личността им този несвършващ преход. Чрез тях е
показано какво влияние оказва положението в страната от началото на 2013г. върху хората, които са загрижени за бъдещето
и проявяват активност, върху тяхното ежедневие и чисто лични отношения, но и на
хората, които са прекалено вглъбени в собственото си битие, в собствените си
проблеми, за да погледнат по-общо, да помислят по-глобално. От втория тип са
родителите и някои от близките на Юлия, а бащата (като косвен потърпевш може да
се приеме и майката) на Павел е олицетворение на щетите, които може да нанесе
системата във времената на преход върху живота и здравето на отделния човек. Читателят
вижда как потърпевш за пореден път е гражданинът, представителят на обикновената извадка от
народа, на чието място може да бъде всеки, а конкретни виновни и наказани все
няма.
Тази книга показва много за
ситуацията в страната, засяга част от проблемите на преходното време, дава
известна яснота за организирането и осъществяването на протестите, но заслужава
признание за това, че успява да посочи много точно и конкретно причините за
провалените идеи, които бяха вложени в тези протести. Правителството е свалени,
но иначе промяна няма, а като основни грешки на така нареченото „гражданско
общество“ се явяват липсата на единство у отделните групи, невъзможността и
нежеланието да излъчат представителна извадка, която да измести съществуващия
политически елит и неумението, пропускането на възможността тази енергия,
натрупала се в хората, които излязоха на улиците, да бъде впрегната и насочена
за нещо по-голямо и значимо. Вместо това политическа машина я асимилира и
превръща в средство за омерзяване на чистите идеи, разединяване и развращаване
на хората. Книгата ни онагледява това с много показателни ситуации, в които
човек трябва да плати или подкупи, за да получи иначе нормално отношение или да
достигне някакви цели: Павел плаща в лудницата за по-добри грижи за баща му;
бащата на ивалидизираната Милена е плащал навремето в училището, за да ѝ помагат с количката; мутра плаща на хазяина
на Павел, за да го пусне в кантората му; Павел дава пари, идващи от неизвестен
мафиот(и) или политик(ци), на група нахъсани младежи, за да всяват смут по
време на протестите и така нататък. Всичко това още повече внушава на
читателите колко порочно и дълбоко прогнило е обществото ни. Романът разчита на
добре познати за романовата традиция опозиции като вярност-изневяра, истина-фалш,
надежда-отчаяние, борба-отстъпление. Задава и много въпроси – за съществуването
на Бог и бездействието му при толкова много несправедливи действия на
политиците, за смисъла от членството на България в ЕС, за бездействието на
съдебната система, за липсата на единство и прочие, - на част от които се дава
някакъв отговор или коментар от участниците в чата.
Определено се набива на очи
детайлното описание на действията, на предметите и заобикалящата среда (героите
са описани само с най-отличителните им черти) и това крие риска да досади на
съвременния читател, но в този похват на автора е заложен друг смисъл. Както
повечето книги на Владимир Зарев, и тази има своя план за бъдещето, така да се
каже, когато ще бъде много точен ориентир за вече отминалото за тогава време.
Марките на питиетата, на хранителните продукти, на препаратите, на вериги
магазини и ресторанти и прочие подобни подробности, биха били любопитни за
бъдещия читател и литературовед, защото нерядко литературни произведения са
по-достоверен източник на информация за даден период, отколкото някои
документи, претендиращи за историческа истинност. Ако трябва да прибавим към
конкретно назованите марки в книгата и имената на партии, улици и дори
писатели (д-р Калин Терзийски е лекуващият бащата на Павел лекар), книгата
става много актуална за времето си и има сериозни доводи са достоверност. Но
трябва да се отбележи все пак, че повторенията (припомнянето на събития или
думи от по-ранен етап) на някои места от повествованието може да се приемат
като признак за подценяване на читателите. Освен това описанието на гърба на
книгата като че ли разкрива малко повече, отколкото трябва. Прочитайки го, за
читателя остава да разбере подробностите покрай резюмираното и да научи коя е
„най-тъмната тайна“ на Павел, която довежда до драматичния финал, който, отново
водейки се от описаното на гърба, става ясно, че е трагичен. Заедно със
засядащата в гърлото буца, този финал носи чувство на безнадеждност, на
безизходица от тинята, в която сме затънали и в която не може да просъществува
дори толкова чисто нещо като любовта. Краят навява отчаяние и убива вярата и
надеждата за промяна, които по принцип носят идеите на протестите. Но заедно с
това отчаяние, поражда и омраза, която трябва да овладеем, да опитомим, за да
не рухнем в борбата, както правят героите в книгата.
Много са близко до съвремието ни събитията в
„Орлов Мост“ и тяхното разбиране е лесно за читателите, те знаят за протестите
(или поне така се предполага). В този ред на мисли остава въпросът: трябва ли
да се възприема като исторически роман тази книга сега (а и по принцип, която и
да е книга), когато не е голяма времевата дистанция между описваното
историческо събитие и датата на нейното излизане или трябва да отлежи, да
изчака, да се сменят поколения, за да бъде изпълнено със смисъл нейното
възприемане като исторически роман? Това е въпрос, който е свързан с
разбирането за История като цяло и от който могат да възникнат още. Но каквито
и да са отговорите, Орлов мост като място се превръща в метафора не само за
протестите. В тази книга той е метафоричното изражение на любовта между Павел и
Юлия, той е мястото, където тяхната неистова любов се калява по време на
студените зимни вечери, за да стане толкова пагубно здрава и силна за тях
самите.
Автор: Мехмед Атипов
"Под линия", 2016г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар