Под линия с Ани Илков

         През есента на 2012г., по идея на директора на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ Димитър Радичков, се дава началото на поредицата „Нова поезия и проза“, която да издава книгите на дебютиращи млади писатели. Издадени до сега са: Белослава Димитрова – „Начало и край“; Стоян Ненов – „Острови“; Александър Христов – „Следобеди, които...“; Надежда Дерменджиева – „Без упойка“; Зорница Гъркова – „Пътят на мравките“; Христо Раянов – „Трудният начин“; Стефан Стефанов – „Горе & долу“; Светослав Тодоров – „Хората, които заспиваха сами“; Владимир Полеганов – „Деконструкцията на Томас С.“; Марианна Георгиева – „Длъжникът“; Боряна Василева – „Нищо лично“; Ghostdog – „Психоспирка“; Йордан Радичков – „Малка човешка мелодия“; Виолета Маринова – „Bad time stories”. Общо между много от писателите в поредицата е, че са минали през магистърската програма по Творческо писане на Софийския университет. Главен редактор е Ани Илков, а активността на издателството продължава, но вече с редакторски съвет, включващ Ани Илков,  Валери Стефанов и Димитър Радичков.

Накратко, какво представлява тази програма? (нейните цели, предмет, начин на работа, изучавани дисциплини, очаквания)

А.И.: Програмата си поставя за цел да формира база за устойчиво писане в младите хора. Тя има и силен литературно-исторически акцент и е единствената магистърска програма засега.

Как възникна идеята за издаване на поредицата „Нова поезия и проза“? Беше ли планувана предварително, още при започването на магистърската програма по Творческо писане или се роди впоследствие?

А.И.: Поканата дойде от Димитър Радичков към мен. Първоначално той остави на мен избора на модел и на автори. Сега вече заедно с него и с Валери Стефанов оформяме редакторски съвет.

Според Вас, може ли Магистърската програма да спомогне за израстването на младите писатели, може ли да ги „научи“ как да пишат?

А.И.: Може да ги научи на някои „занаятчийски“ неща; може да разпръсква и нещо като вдъхновение.

Какъв е смисълът от такава поредица? Защо се дава шанс на младите и то сега (има се предвид годината, в която излизат сборниците), когато сякаш появата в литературните среди на млади български автори става трудно, а и политиката на издателствата усложнява процеса? (въпреки че в последно време се вижда известно разчупване на тази практика и започват да се дават шансове на млади)

А.И.: Поредицата доказа, че съществува „нова вълна“ в литературата. Доказа и още нещо: гнусният конформо-егоизъм на „бившите млади“, които се стремят всячески да попречат на „новите млади“, криейки се като истински подлеци зад  идеята за „високи художествени критерии“. И най-изумителното е, че подобни  хора има сред екипа на „Литературен вестник“. Тези подлеци дори не се и досещат, че бяха поканени там, а вече отдавна не са добре дошли. Балкански йезуити!

Може да се каже, че в областта на разказа има утвърдени имена в съвременната действителност, без дори да се намесват класиците от началото на миналия век. Става въпрос за имена като Деян Енев, Алек Попов, Калин Терзийски, Людмил Станев и прочие, а в по-ново време – Петър Делчев, Мирослав Пенков и други. Могат ли младите разказвачи от поредицата да „извоюват“ място сред тези имена?

А.И.:  Новите млади трудно си пробиват път. Но вярно е обратното: от младите, който ние сме издали (14 книги), поне шестима имат литературни награди, трима станаха докторанти и т. н.

Наблюдават се доста сходства в писането им (на младите), в избора и подредбата на разказите в сборниците. В такъв случай, може ли да се заяви ясно, че си се оформя едно цяло поколение?

А.И.: Да, говорим за нова вълна.

Въпреки сходствата, ясно си личи, че всеки от тях има свои характерни белези, отличителни черти в поетиката, което е много голям плюс. Отново с по няколко думи, бихте ли казал според Вас какво специално има във всеки от тях, нещо по-различно от написаното на гърба на книгите?

А.И.: Ние вече издадохме 14 млади; трудно ще бъде да говоря за всеки поотделно. Това което ги отличава от предишните е острата им социална и политическа чувствителност.

В големите библиотеки книгите могат да бъдат намерени и обикновено винаги има свободни. В по-малките книжарници почти липсват (казвам „почти“, защото няма как да обхвана всички), а в големите и утвърдени такива, те могат да бъдат взети само с поръчка от склада. Излиза, че достъпът до тях не е съвсем лесен и въобще разбирането за тези автори, достигането до техните книги, се затруднява. На какво отдавате това, ако нямате и друга теза, разбира се?

А.И.: Да, така е. Разпространението е много порочно организирано: излагат те на показни места в големите книжарници, ако си популярен, но как да станеш популярен, ако не те излагат...

Очаква ли се нова поредица от книги на автори, минали през курса по Творческо писане?

А.И.: Да, ще продължим тази инициатива. Дължим го на младите хора. И нека да отбележа, че поредицата е отворена към дебютиращи не само от нашата програма или СУ, тя е отворена към младите пишещи въобще.

"Под линия", 2016г.