Деян Енев – „Малката домашна църква”

Деян Енев дели характерната територия на портал Култура наред с имена като Калин Янакиев, Теодора Димова, Тони Николов, като тя (територията) допълнително допринася за неговата изключителна популярност и широк кръг читателска аудитория. Подобно на част от колегите си в портала, ежеседмичните му публикации биват събрани в отделно томче, озаглавено „Малката домашна църква. Съвременни притчи”. Темите, които засяга, също са сходни – Теодора Димова в „Четири вида любов”, година по-късно и в „Ороци” фиксира доста наболели за съвременното общество проблеми от най-различно естество. Енев също се опитва да систематизира част от тях, строго осъжда и диференцира, изказва гласно обществената си позиция, цитирайки дори имената на хора от високите етажи на властта и политическия живот в страната.

Както разказите, така и публицистиката на Енев е пропита с тъга, меланхолия, негативизъм към всичко случващо се тук. Заложен е ангажиментът към религиозното, темата за секуларизацията на света също присъства в текстовете. Отчуждаването от Бога и религиозното е осъдено от автора, но нотка на оптимизъм се открива в случаите, при които се извършва преклонение пред някой светец/икона или се изрича благодарствена молитва за чудо, нечие спасение. Български манастири и легенди около тях са в състояние да събудят интереса и у най-незаинтересования читател, посегнал случайно към книжното тяло.

Друга основна тема в „Малката домашна църква” е темата за самотата, наред с тази за обезлюдяването на българското село. Все по-големите стремежи и амбиции карат милиони българи да предпочетат живота или в големия град, или дори в друга, далечна страна, като по този начин в малкото село остават изоставените родители, вече на преклонна възраст. След края на жизнения път, остава само една малка, стара къща, а в един друг момент тя може да бъде изцяло съборена, като на мястото се строи нова, луксозна сграда и спомените тотално да бъдат заличени. Деян Енев поставя въпроса за това безпаметство и в главата, посветена на достоверността и изчерпателността на учебниците по история („Още за Балканската война”). Мнозина смятат, че историята и събитията сами по себе си са пречупени малко или много през призмата на този, който ги предава, и тази публикация на Енев сякаш потвърждава тезата. Работата на учителите – тежка, изгубила своя авторитет, както и ниското заплащане, нерелевантно на труда, също е заложена в публицистичната книга.

Част от текстовете, намерили място в „Малката домашна църква” представят автора и в ролята на философ. Засегнати са важни философски въпроси, сред които: какво е доброта, какво е добро и зло, радост, битие, съвест, кое е по-лесно – доброто или злото... Подобно на своята колежка от цитирания портал Теодора Димова, и Енев е поместил емпиричен материал – част от интервюта, проведени лично от него (с Дончо Цончев), а също е описал случки и ситуации от неговия личен живот, които до момента не са станали обект на обществен интерес. Има отпратки и към други книги: с цел по-прецизна илюстрация на идеите си, авторът резюмира романа „Шлеп в пустинята” на Людмил Тодоров, а отделните „притчи” от заглавието на томчето („ученият”, „управникът”, „народът”) могат да бъдат открити на малко по-късен етап.

Най-централно място в публицистичната книга на Деян Енев заема българската ситуация в годините на Прехода и неудовлетвореността (както неговата, така и на останалата част от обществото) от управляващите страната ни политици. Липсва романтиката, оптимизмът, като много от главите илюстрират фактите точно такива, каквито ги виждат и милионите обезверени, повечето предпочели живота зад граница сънародници. Свободата на словото е поставено под въпрос, просяците по улиците и постоянното увеличаване на броя им (но дали само в България има просяци?). Засегната е темата за протестите от последните години, цитирани са имената на хора, които, според Енев, имат голяма вина за случващото се в страната: Орешарски, Борисов, Цветанов, Местан. България е представена по един апокалиптичен начин, сякаш ситуацията тук е по-лоша от тази в страните, станали първопричина за така наречената емиграционна вълна от хора, търсещи по-добър живот на чужда територия. Вината винаги е у другия, никой не прави опит да погледне вътре в себе си, да допусне, че той е отговорен за собствената си съдба ... нима няма успели българи в България? Отделни публикации са посветени на недоверието в институциите, гражданската война в Сирия, войната в Афганистан, неконструктивната роля на МВР като цяло, олигархията, емиграцията на българите.

Цялата мрачна картина на ситуацията в България до голяма степен се препокрива с публицистичните текстове на другите колумнисти от портал Култура. Негативното отношение към всичко случващо се в страната, дори към опитите за подобряване качеството на живот на средностатистическия българин винаги са съпроводени с критика и неодобрение, и това не е фиксация само и единствено на колумнистите. Безспорен факт е, че „бедни и богати” е имало винаги и навсякъде, още дори от Античността, но българският манталитет винаги е склонен да поставя България на първо място в света по нисък стандарт и качество на живот. Все пак критиките, отправени към управниците и фиксираните недостатъци на управлението им могат да играят бъдеща положителна роля, да се подобни дори в някаква минимална степен качеството на живот тук и броят на емигриралите българи в чужбина да намалее с времето. 

Автор: Наско Р

"Под линия" 2016