Димитър Герганов е автор, който има зад гърба си
четири книги - „В сянката на боговете” – в три части и „Конспирацията Хазара”.
Първите три той сам определя като историческо фентъзи. На пръв поглед това
определение звучи като оксиморон. Историческото четиво обикновено следва
определена схема, по която се пише, а фикция не може да си позволи
„своеволия”. Тя обслужва историческия роман колкото да създаде достоверна епоха
за времето, което описва. Но фентъзито като стил и жанр е нещо съвсем различно.
Едното, някак си, напълно изключва другото. Но сам авторът дава своето
обяснение за поредицата "В сянката на боговете": „книгата е стъпила
върху древногръцката и древнотракийската митологии и има белезите на
исторически роман, но поради митологичния елемент, пък може и да се определи
жанрово и като фентъзи. Затова бих казал, че това е един нов жанр историческо
фентъзи. Защото, когато съм описвал траките, гърците, битките, живота им, бита
им съм правил проучвания и съм се стремял да бъде максимално исторически достоверно.
По същия начин, когато съм проучвал боговете от гръцкия пантеон и тракийския
пантеон също съм гледал да има достоверност, въпреки че е митология. И от там
идва ролята на автора. Да пусне своята фантазия и да създаде един свят, в който
се случват най-различни неща.”[1]
Димитър
Герганов има рубрика, която е част от литературната програма „Spirt and spirit” - „Костенурката на Ахил”, и водещ
на „Пловдивско историческо общество”, което стартира през 2016-та година.
Негови гости са историци и хора занимаващи се с културна дейност, с които
събеседват за история, литература и архитектурата.
Герганов използва историческите
си познания, внимателно проучва информация от древността, за да поднесе
теорията за изчезващите древни народи по нов съвременен, по-актуален начин,
като се опита да избегне класическото писане на исторически книги. Това води до
интересн стилов хибрид.
Книгата „Конспирацията Хазара” започва с пролог, следван от
единадесет глави и епилог. Главният герой Макс Гарбин тръгва по следите
на изчезналите хазари. Плодът на авторовия труд (хипотезата за изчезването на
хазарите) се реализира в романа чрез публикуването на статия за хазарите, на
която никой не обръща внимание. Това всъщност дава основание на героя да
заподозре нередност, особено когато започват случайните инциденти и нападения.
От тук насетне книгата се плъзга по криминално и екшън приключението,
което предполага възбуден читателски интерес. Книгата обаче, на места, става
твърде динамична. Събират се няколко разказа – днешното и миналото, което
разказва за времето на самите хазари. И разказът се получава добър. Но романът става
твърде претоварен от събития и имена. Трудно читателят проследява какво се
случва с героите, които непрекъснато препускат през книгата. Същевременно
Герганов успява да запази любопитството. Книгата е страхотно четиво за читателя-любител на бързо разгъващото се действие.
Основният въпрос, който
движи книгата е изчезват ли народите просто така от лицето на земята и какво се
случва с нациите, чиито следи отдавна сме изгубили. Интересът и все
по-последователното и настойчиво връщане към дрвеността говори за това, че
мисълта на човечеството е все още будна и способна да задава въпроси и
опровергава удобни отговори.
Автор: Дора Иванова
Под линия, 2016
[1] Димитър Герганов: Важното
е човек да бъде себе си, ако му е писано, ще изплува//
http://podtepeto.com/glasove/dimitr-gerganov-vazhnoto-e-chovek-da-bde-sebe-si-ako-mu-e-pisano-shche-izpluva/
Няма коментари:
Публикуване на коментар