Нетрадиционните
художествени похвати на Йордан Радичков, съчетани с класически жанрови форми,
позволяват разработването на повече аспекти от съвременния живот върху
ограничено повествователно пространство, включително и чрез пародирането на
някои от тези форми. Писателят успява да наложи краткия разказвателен жанр,
като разчита главно на антиепичното повествование и на широкото използване на
иронията, гротеската и
фантастичното; запазва и обогатява приносното в новите си повествователни
похвати, като се връща и към традиционните художествени средства. Условният
свят се раздвоява между възможното и невъзможното, между действителното и
магическото. Същността на Радичковата поетиката е в напрежението между
постояннотo, но
частично възвръщане към традиционното и новото...
С прозаичната миниатюра „За реброто”(Радичков 1967), както
и с други свои разкази белетристът обогатява жанровия регистър на съвременната
българска сатирична фантастика с една нова, лично своя форма. Това е особен род
притча, обединяваща двете начала - архаичното фолклорно-митологично и
съвременното битово-анекдотично. И тук метафората е заложена в миниатюрата.
Одухотворяването на костенурката показва, че художественото съзнание на
писателя е „във властта на архетипа
„анима”(Звезданов 1987: 69с.) Гротесково-фантастичната образност на разказа
крие социалноетични внушения с директен съвременен адресат. Авторът съзнателно
пародира и снижава религиозната притча на езиково, отчасти и на съдържателно
равнище. Вмъква битово-разговорна лексика, а в ироничното вътрешно напрежение
между противоположните стилови полета се ражда нов, особен конфликтен жанр, без
аналог в жанровата система на съвременната българска проза - уникален и самобитен (Стоянова 1979: 56).
Радичковата миниатюра е атрактивно-игрива и с комичен елемент. Тя повтаря
библейската притча и в дидактичните й
послания. Прозаикът повежда разговор по конкретен проблем - за отношенията между двата пола и търсенето
на хармонията между мъжа и жената. В
текста на творбата творецът съзнателно акцентира върху съществуващите
отклонения от нормата. С афористична лаконичност се извежда философското
обобщение, житейската мъдрост и поука. В този порядък е изведена и
иносказателната поанта на творбата: „Така
Господ ни е изпратил Неговото наказание. Сега всички други спят с нашите Ребра,
скъпи приятели, а ние спиме с тези на другите!”




